Пол Февал - Гърбавия

Принцесата в ужас бе закрила лицето си с ръце и дори не по мръдваше. Беше изгубила съзнание. Когато по знак на регента полицейските агенти начело с Бониве го обградиха, Лагардер изведнъж се отърси от вцепенението си.

— Подлец! — изрева той като разярен лъв. — Подлец! Подлец! — И като отхвърли на десетина крачки Бониве, който се беше опитал да го пипне за яката, извика с гръмък глас: — Назад! Горко на оня, който ме докосне! — После се обърна към Филип Орлеански и добави: — Имам пропуск, даден ми от вас, Ваше кралско височество. — Той извади от джоба си някаква грамота и като я разгъна, на висок глас прочете: — Свободен, каквото и да се случи! Пропускът е попълнен и подписан от вас!

— Измама! — понечи да се намеси Гонзаг.

— Щом е злоупотребил…! — добавиха господата Треме и Машо.

С жест регентът ги накара да млъкнат.

— Нима искате да дадете нов повод за приказки на онези, които твърдят, че Филип Орлеански не държи на думата си? — извика той. — Щом така е написано и щом е подписано, този човек е свободен и разполага с четиридесет и осем часа, за да прекоси границата.

Лагардер дори не помръдна.

— Чухте ме, господине! — каза регентът сурово. — Излезте!

Лагардер бавно накъса грамотата на парчета и ги хвърли в краката на регента.

— Вие не ме познавате, ваше височество — каза той. — Освобождавам ви от дадената дума. От свободата, която ми предлагате и която ми се полага, аз вземам само двайсет и четири часа. Те са ми напълно достатъчни, за да разоблича един подлец и да доведа докрай едно справедливо дело. Стига вече унижения! Аз вдигам чело и, кълна се в честта на името си, чувате ли господа, в честта на Анри дьо Лагардер, която струва не по-малко от вашата, кълна се и обещавам, че утре, в същия този час, госпожа дьо Гонзаг или ще получи дъщеря си и Ньовер ще бъде отмъстен, или ще се предам в ръцете на Ваше кралско височество! Можете още отсега да призовете съдиите!

Той се поклони на регента и като отблъсна с ръка наобиколилите го, каза:

— Сторете път, аз влизам в правата си.

Гонзаг го беше предварил, Гонзаг бе изчезнал.

— Сторете път, господа — повтори Филип Орлеански. — А вие, господине, утре и по същото време ще се явите пред вашите съдници и кълна се в бога ще си получите заслуженото!

Хранениците на Гонзаг се промъкваха към вратата, те вече бяха изиграли ролята си. За миг регентът остана замислен, после отпусна глава на ръката си и промълви:

— Ето една наистина невероятна история, господа!

— И един безсрамен негодник! — промърмори полицейският лейтенант Машо.

— Или храбец, каквито имало е нявга — на глас помисли регентът. — Но това ще разберем утре.

Лагардер слезе сам и без оръжие по ШИРОКОТО стълбище на павилиона. В подножието му той видя скупчени Пейрол. Таран, Монтобер, Жирон, всички онези измежду приближените на Гонзаг, които бяха забравили що е достойнство и срам. Трима въоръжени СЛУГИ охраняваха коридора, водещ към вратата на метр Льо Бреан. В средата на преддверието стоеше Гонзаг с гола шпага в ръка. Голямата врата, която водеше към градината, бе широко отворена. Всичко това отдалеч намирисваше на засада, но Лагардер дори не обърна внимание.

Храбростта му си имаше своите недостатъци: смяташе се за неуязвим. Той се насочи право срещу Гонзаг, който препречи пътя му с шпагата си.

— Да не бързаме толкова, господин дьо Лагардер — каза принцът, — трябва да си поговорим. Всички изходи са завардени и никой не ни чува, с изключение на преданите ми приятели, моето второ аз, тъй че, дявол го взел, можем да си побъбрим най-откровено!

Той се разсмя злобно и подигравателно. Лагардер се спря и скръсти ръце на гърдите си.

— Регентът ви отваря вратите — продължи Гонзаг, — аз пък ви ги затварям! Бях приятел на Ньовер, както и регентът, и също имам право да отмъстя за смъртта му. Не ме наричайте подлец, безполезно е. Всекиму е известно, че губещите играчи винаги ругаят. Господин дьо Лагардер, искате ли да ви кажа нещо, което ще успокои съвестта ви? Мислите си, че сте излъгали, че сте излъгали най-безочливо, когато казахте, че Орор, не е във ваша власт…

Лицето на Анри се измени.

— Какво пък — продължи Гонзаг, наслаждавайки се жестоко на победата си, — вие допуснахте само една мъничка неточност, пренебрегнахте един нищо и никакъв нюанс! Ако бяхте употребили „вече“ , вместо „не“ , ако бяхте казали: „Орор вече не е в моя власт…“

— Ако знаех… — начена Лагардер и сви пестници. — Но ти лъжеш — овладя се той, — познавам те!