Пол Февал - Гърбавия

— Що за човек е този? — обърна се старият Вилроа към Воайе д’Аржансон.

— Този човек е или благородна душа, или подлец сред подлеците! — отвърна вицеканцлерът.

С върховно усилие на волята Лагардер си наложи да продължи:

— Съдбата се подигра с мен, ваше височество, и в това се състои цялото ми престъпление. Уверен бях, че притежавам нещо, то обаче ми се изплъзна. Сега сам себе си наказвам, връщам се в изгнание.

— Много удобно, няма що! — подхвърли Навай.

Машо шепнеше нещо на ухото на регента.

— Ваше височество, на колене ви моля… — намеси се принцесата.

— Недейте, госпожо! — възпря я Филип Орлеански и с властен жест призова към тишина.

В салона тутакси се смълчаха.

— Господине — обърна се той към Лагардер, — вие сте благородник, или поне така твърдите. Това, което сте извършил, е недостойно за благородник. Вашето наказание ще бъде собственият ви позор! Шпагата ви, господине!

Лагардер изтри плувналото си в пот чело. В момента, когато сваляше портупея си, по бузата му се търкулна една сълза.

— Дявол да го вземе! — промърмори Шаверни, потръпвайки възбудено без сам да знае защо. — Бих предпочел да го убият!

В момента, когато Лагардер предаваше шпагата си на маркиз дьо Бониве, Шаверни извърна глава.

— Отдавна отмина времето, когато чупеха шпорите на рицарите, уличени във вероломство — продължи регентът, — но благородството е живо, слава богу, и лишаването от звание продължава да бъде най-суровото наказание за един войник. Господине, вие нямате повече право да носите шпага. Отдръпнете се, господа, и му сторете път! Този човек вече не е достоен да диша един и същ въздух с нас.

В първия миг човек би казал, че Лагардер щеше да разтърси колените на залата и, подобно на Самсон 122 122 Библейска личност — Б. пр. , да погребе филистимляните под развалините й. Върху мъжественото му лице се изписа такъв ужасяващ гняв, че заобикалящите го се отдръпнаха повече от страх, отколкото за да се подчинят на заповедта на регента. Много скоро обаче гневът му се смени с безпокойство, а безпокойството отстъпи място на същото онова ледено равнодушие, което проявяваше от самото начало на съдебното заседание.

— Ваше кралско височество — каза той с поклон, — приемам решението ви и не възнамерявам да го обжалвам.

Уединено кътче накрай света и любовта на Орор, такива видения го спохождаха в този миг. Та не си ли заслужаваше да изстрада всичко заради това? Той се насочи към вратата сред всеобщо мълчание. Регентът тихо прошепна на принцесата:

— Не се страхувайте, ще го следим.

Неочаквано насред салона пред Лагардер се изпречи принц дьо Гонзаг, който току-що се беше разделил с Пейрол.

— Ваше кралско височество — обърна се принцът към Орлеанския херцог, — на пътя на този човек заставам аз!

Шаверни, който цял се тресеше от възбуда, изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се нахвърли срещу Гонзаг.

— Ах, ако Лагардер имаше шпага! — възкликна той.

Таран побутна с лакът Ориол и промърмори:

— Маркизчето май се е побъркало!

— Но защо се изпречвате на пътя му? — попита регентът.

— Защото се подиграха с доверчивостта ви, ваше височество — отговори Гонзаг. — Не разжалване е наказанието, което заслужават убийците!

В залата настъпи суматоха; регентът скочи на крака.

— Този тук е убиец! — довърши Гонзаг и сложи голата си шпага върху рамото на Лагардер.

И можем да ви уверим, че той здраво я стискаше в ръка. Лагардер дори не се опита да го обезоръжи.

Изведнъж над всеобщата врява, подсилвана още повече от приближените на Гонзаг, които току надаваха викове и се преструваха, че нападат, се разнесе нервният смях на Лагардер. Той само отблъсна шпагата и като сграбчи китката на Гонзаг я стисна толкова силно, че принцът изпусна оръжието си. После той заведе, по-скоро завлече Гонзаг до масата и сочейки с пръст един дълбок белег на разтворената му от болката ръка, извика:

— Моето клеймо! Познавам моето клеймо!

Погледът на регента беше мрачен. Всички затаиха дъх.

— Гонзаг е загубен — прошепна Шаверни.

Принцът обаче прояви завидна съобразителност.

— Ваше кралско височество — каза той, — цели осемнайсет години чаках този миг! Най-сетне Филип, нашият брат, ще бъде отмъстен! Тази рана получих защитавайки живота на Ньовер!

Пръстите на Лагардер отпуснаха желязната си хватка и ръката му падна като отсечена. За миг той остана сякаш поразен от гръм, докато в залата гръмна всеобщ вик:

— Убиецът на Ньовер! Убиецът на Ньовер!