Пол Февал - Гърбавия

Пейрол отново се свлече на стола. Лицето му придоби зеленикав оттенък. Неумолимият Кокардас му подаде една чаша.

— Пийнете, за да се посъвземете — посъветва го той. — Не изглеждате никак добре. Пийнете си, де. Не искате? Тогава мирувайте и дайте думата на този малък нормандски разбойник, който говори по-добре от адвокат пред законодателно събрание.

Брат Паспоал признателно кимна на своя началник и продължи:

— Навсякъде започнаха да говорят: „Клетият херцог дьо Ньовер, отива си тъй млад!“ Тревожеше се и кралският двор, и целият град. Та Лорен са толкова знатен род! Самият крал поиска да научи подробности. Шартърскцят херцог Филип беше неутешим…

— Още по-безутешен бе Филип, принц дьо Гонзаг! — прекъсна го Пейрол, като успя да придаде на гласа си прочувствен тон.

— Бог да ми е на помощ, ако дори съм си помислил да ви противореча! — възкликна Паспоал, чиято неизменна благост би трябвало да служи за пример на всички събеседници. — Мисля, че принц Филип дьо Гонзаг бе наистина много опечален. Доказателство за това беше, че всяка вечер, преоблечен като лакей, той идваше при метр Гарба и с обезсърчен вид повтаряше: „Много дълго продължава, докторе, много дълго!“.

В схлупеното помещение на кръчмата „Адамовата ябълка“ нямаше човек, който да не е убивал но въпреки това всички потръпнаха и почувствуваха как кръвта им се смръзва във вените. Кокардас стовари върху масата огромния си пестник. Пейрол наведе глава и притихна.

— Една вечер — продължи шепнешком, сякаш против волята си брат Паспоал, — Филип дьо Гонзаг дойде доста по-рано. Гарба измери пулса му — беше ускорен. „Спечелили сте много пари на комар“ — рече му Гарба, който добре го познаваше. Гонзаг се разсмя и отговори: „Загубих две хиляди пистола“, но веднага след това добави: „Днес във фехтовалната зала Ньовер опита едно нападение, но вече не му стигат сили, за да държи шпагата.“ — „Значи краят наближава — промърмори доктор Гарба. — Може би утре…“ Но — побърза да добави Паспоал с почти радостен глас — дните се следват, без да си приличат. — На следния ден Филип, херцог дьо Шартр натовари Ньовер в каретата си и — давай, кочияшо, към Турен! Негово височество отведе Ньовер в имението си. И тъй като метр Гарба го нямаше там, Ньовер скоро се почувствува по-добре. А оттам, търсейки слънце, топлина и живот, той прекоси Средиземно море и отиде в Неапол. Филип дьо Гонзаг отново навести моя почтен господар и му нареди да понаобиколи тези места. Тъкмо приготвях багажите, когато една нощ, за нещастие, аламбикът му се пукна и клетият доктор Пиер Гарба умря веднага след като вдъхна изпаренията на своя елексир на дълголетието!

— Ах, достопочтеният му италианец! — възкликнаха всички.

— Ами да! — простодушно се съгласи Паспоал. — Мен ако питате, аз много съжалявах за него. Но чуйте края на историята. Ньовер прекара извън Франция осемнайсет месеца, а когато се завърна целият кралски двор беше изумен: Ньовер се бе подмладил с десет години! Ньовер бе силен, бодър, неуморим! С една дума днес, както на всички ви е известно, той е първата шпага в света след Хубавия Лагардер.

Брат Паспоал прие смирен вид и млъкна, а Кокардас довърши:

— И това е дотолкова вярно, че господин дьо Гонзаг е сметнал за необходимо да наеме осмина професионални фехтовачи, за да се справи с него… Гръм да ме порази!

Господин Пейрол пръв наруши настъпилото мълчание.

— И какво целите с тези врели-некипели? — попита той. — Да ви увелича възнаграждението ли?

— И то значително — потвърди гасконецът. — Не е почтено да се определя една и съща цена за баща, който отмъщава за честта на дъщеря си и за Дамон, който иска преждевременно да наследи Питий.

— Колко искате?

— Сумата да се утрои.

— Тъй да бъде — без колебание отсече Пейрол.

— Второ, след като свършим работа всички да бъдем приети в свитата на Гонзаг.

— Добре! — съгласи се отново довереникът.

— И трето…

— Искате твърде много… — започна Пейрол, но Кокардас го прекъсна:

— О, небеса! — извика той и се обърна към Паспоал. — Той смята, че искаме твърде много!

— Нека бъдем справедливи! — рече по-мекушавият му помощник.

— Твърде вероятно е кралският племенник да поиска да отмъсти за приятеля си и тогава…

— Тогава преминаваме границата — намеси се Пейрол, — Гонзаг откупува италианските си имения и сме на сигурно място.

Кокардас се посъветва с поглед най-напред с Паспоал, а след туй и с останалите си съучастници.