Пол Февал - Гърбавия

— Не — отвърна брат Паспоал.

— Не — веднага послушно повтори дружината. Изпитите бузи на Пейрол леко се изчервиха.

— Какво искате да кажете, негодници? — извика той.

— Я по-кротко! — прекъсна го гасконецът. — Моите благородни приятели негодуват, така че внимавайте! Нека си поговорим спокойно, като възпитани хора. Ако съм ви разбрал правилно става дума за следното: маркиз дьо Кайлюс е разбрал, че от време на време един хубав и строен благородник се промъква нощем в замъка му през този прозорец. Така ли е?

— Да — съгласи се Пейрол.

— Той знае, че дъщеря му, Орор дьо Кайлюс обича този благородник.

— Това е самата истина — потвърди отново довереникът.

— Но според вас, господин Пейрол! Така вие обяснявате срещата ни в странноприемницата „Адамовата ябълка“. За някои такова обяснение би било приемливо, но аз имам причини да го намирам за незадоволително. Вие не казахте истината, господин Пейрол.

— По дяволите! — извика Пейрол. — Това е вече твърде нахално! Протестът му беше заглушен от гласовете на дуелистите, които настояваха:

— Говори, Кокардас! Продължавай! Гасконецът не се остави да го молят.

— Преди всичко — каза той, — приятелите ми, а и аз самият знаем, че този нощен посетител, отреден за нашите шпаги, е най-малко принц…

— Ха, принц! — изсмя се Пейрол и повдигна рамене.

— Принц Филип дьо Лорен, херцог дьо Ньовер — продължи Кокардас.

— Просто вие знаете повече от мен и толкоз! — възкликна Пейрол.

— Бог ми е свидетел, че не е така! Но това не е всичко. Има още нещо, което моите благородни приятели навярно не знаят. Орор дьо Кайлюс не е любовница на господин дьо Ньовер…

— Ах!… — извика довереникът.

— Тя е негова съпруга! — решително довърши гасконецът. Пейрол пребледня и измънка:

— Откъде знаеш това?

— Знам го и толкоз, ето кое има значение. А откъде го знам не е ваша работа. След малко ще разберете, че знам не само това. Преди четири години в параклиса на Кайлюс е била осветена тайна венчавка и, ако съм добре информиран, рие и вашият благороден господар… — Той млъкна за миг, свали с подигравателен вид шапката си и довърши: — Вие сте бил свидетел, господин Пейрол.

Пейрол дори не се опита да отрече, а само попита:

— Какво целите да постигнете с тези брътвежи?

— Искам да открия името на знатния благородник, комуто ще служим тази нощ — отвърна гасконецът.

— Ньовер се ожени за девойката против волята на баща и — каза Пейрол, — и сега господин дьо Кайлюс си отмъщава. Какво по-просто от това?

— Нищо по-просто, разбира се, но в случай, че Резето знаеше това. Вие обаче сте били дискретни. Маркиз дьо Кайлюс не знае нищо… Бог ми е свидетел, че старият хитрец в никакъв случай не би отпратил с лека ръка най-богатата партия във Франция! Всичко отдавна щеше да се оправи, ако господин дьо Ньовер просто му беше казал: „Крал Луи иска да ме ожени за племенницата си, госпожица дьо Савоа, но аз не искам и тайно се ожених за дъщеря ви.“ Славата на Кайлюс Резето обаче стреснала горкия принц. Той се страхувал за жена си, която обожава…

— Е, и до какъв извод стигнахте? — прекъсна го Пейрол.

— Изводът е, че не работим за господин дьо Кайлюс.

— Това е ясно! — отсече Паспоал.

— Като бял ден! — прогърмяха другите.

— И за кого мислите, че работите?

— За кого ли? Xa-ха! Пресвета Дево! За кого ли? Знаете ли историята за тримата Филиповци? Не? Накратко ще ви я разкажа. Става дума за трима благородници от знатни родове. Единият е Филип дьо Манту, принц дьо Гонзаг, вашият господар, господин Пейрол. Едно разорено и пропаднало височество, което би се продало доста евтино и на самия дявол; другият е Филип дьо Ньовер, когото чакаме, а третият е Филип Френски, херцог дьо Шартр. И тримата хубавци, и тримата млади и славни. Опитайте се да си представите най-крепката, най-безкористната, най-неправдоподобната дружба и ще добиете само най-бледа представа за взаимната нежност, с която се отнасят един към друг тримата Филиповци. Така поне се говори в Париж. Но нека оставим настрана, и при това съвсем основателно, кралският племенник и да се занимаем само с Ньовер и Гонзаг, с Питий и Дамон 19 19 Дамон и Питий — древни философи; фиг. верни другари, — Б. пр. .

— Ах, дявол го взел! — провикна се Пейрол. — Да не вземете да обвините Дамон, че иска да убие Питий?

— И таз добра! — отвърна гасконецът. — Истинският Дамон от времето на сиракузкия тиранин Дионисий 20 20 Дионисий, или Дионисий Стари (430–367) — тиранин на Сиракуза. — Б. пр. си е живял чудесно, пък и истинският Питий е нямал доходи, възлизащи на шестстотин хиляди екю 21 21 Стара френска сребърна монета. — Б. пр. годишно.