Пол Февал - Гърбавия

Ако кемпериецът беше хурон, щеше да носи на колана си най-малко две-три дузини скалпове; в сънищата си сполетанецът навярно биваше спохождан от двайсетина, че и повече призрака; немецът беше убил двамина гауграфа, трима маркграфа, петима райнграфа, а сега търсеше един бургграф. Това обаче не представляваше нищо в сравнение с тримата испанци, които спокойно можеха да се удавят в кръвта на неизброимите си жертви. Пепе Касапина (ел Матадор) говореше само за това, как щял да намуши троица наведнъж. Надали бихме могли да кажем нещо по-ласкаво за нашия гасконец и за нормандеца освен това, че и двамата се радваха на всеобщо уважение в този разбойнически консилиум.

Когато първата почерпка свърши и глъчката от хвалбите поутихна, Кокардас рече:

— А сега, гълъбчета, нека си поговорим за нашите работи. Повикаха прислужничката на странноприемницата, която цялата трепереше сред тези канибали и й заповядаха да донесе още вино. Тя беше пълно и леко кривогледо момиче, но Паспоал вече бе насочил срещу нея артилерията на сладострастните си погледи. Той понечи да я последва, за да си поговорел с нея под предлог, че иска по-студено вино, но Кокардас го пипна за яката.

— Нали обеща да обуздаеш страстите си, любезни ми — важно му напомни той.

Брат Паспоал седна на мястото си с тежка въздишка. Веднага щом виното беше донесено, те отпратиха повлеканата със заповед посече да не се връща.

— Гълъбчета мои — поде Кокардас-младши, — нито аз, нито брат Паспоал очаквахме да срещнем една толкова приятна компания точно тук, тъй далеч от градовете и населените места, където обикновено упражнявате талантите си.

— И таз добра! — прекъсна го наемникът от Сполето. — Кокардас, caro mio 18 18 Драги мой (ит,). — Б. пр. да не би случайно да знаеш някой град, където днес се намира работа?

И всички поклатиха глава с вид на хора, убедени, че добродетелите им в никакъв случай не са достатъчно добре възнаградени. След туй Салдан се поинтересува:

— А знаеш ли защо сме тук?

Гасконецът тъкмо отвори уста, за да му отговори, когато кракът на брат Паспоал го настъпи по ботуша. Макар и всепризнат вожд на дружинката им, Кокардас-младши беше свикнал да следва съветите на помощника си, предпазлив и мъдър нормандец.

— Знам само, че са ни повикали… — започна, той.

— Аз ви повиках — прекъсна го Щаупиц.

— И че общо взето брат Паспоал и аз сме напълно достатъчни, за да свършим работа — заключи гасконецът.

— По дяволите! — извика Касапина. — Обикновено щом съм тук, не викат други.

Всеки обогати темата според възможностите на красноречието си и степента на самохвалството си, след което Кокардас обобщи:

— Да не би да си имаме работа с цяла армия?

— Ще си имаме работа с един-единствен човек — отвърна Щаупиц, който беше приближен на господин Пейрол, довереника на принц Филип дьо Гонзаг.

Силен взрив от смях посрещна думите му. Кокардас и Паспоал се смееха най-гръмогласно от всички, но кракът на нормандеца не мърдаше от ботуша на гасконеца, което означаваше: „Остави това на мен.“ Паспоал наивно полюбопитствува:

— И как се казва този великан, който ще се бие сам срещу осмина?

— От които всеки един, бог ми е свидетел, струва колкото половин дузина юначаги! — добави Кокардас.

— Това е херцог Филип дьо Ньовер — отговори Щаупиц.

— Но за него се говори, че вече е пътник! — извика Салдан.

— Че агонизира! — добави Пинто.

— Че е немощен, грохнал, охтичав! — добавиха другите.

Само Кокардас и Паспоал не пророниха нито дума. Паспоал бавно поклати глава и отмести чашата си. Гасконецът го последва. Внезапната им сериозност веднага привлече всеобщото внимание.

— Какво има? Какво ви става? — посипаха се отвсякъде въпроси и всички забелязаха как Кокардас и помощникът му мълчаливо се спогледаха.

— И таз хубава! Какво, по дяволите, означава това? — изумен се провикна Салдан.

— Човек би казал, че имате намерение да се оттеглите от играта — обади се Фаенца.

— И няма да е далеч от истината, гълъбчета мои — сериозно отвърна Кокардас.

Същинска буря от въпроси заглуши гласа му.

— Виждали сме Филип дьо Ньовер в Париж — тихо каза брат Паспоал. — Идваше в нашата зала. Такъв умирающ ще ви създаде доста главоболия!

— На нас?! — извикаха всички в един глас и пренебрежително повдигнаха рамене.

Кокардас обгърна с поглед присъствуващите и рече:

— Виждам, че никога не сте чували за секретния удар на Ньовер.

Веднага всички се превърнаха в слух и зрение.