Пол Февал - Гърбавия

Междувременно ландскнехтът продължаваше.

— Загуби, Шаверни, пак загуби!

— Все ми е едно, имам си земите в Шаней. Държа всичко!

— Баща му бе достоен воин — рече барон дьо Барбаншоа. — Чий човек е той?

— На негово височество принц дьо Гонзаг.

— Опазил ни бог от италианците!

— Че то немците да не би да са по-стока, господин барон? Ами граф Хорн, дето го изтезаваха на „Грев“ 105 105 Парижки площад, на който от 1310 до 1830 година са се извършвали публични екзекуции — Б. пр. заради убийство!

— И при това роднина на Негово кралско височество! Накъде отиваме?

— Казвам ви, господин барон, накрая посред бял ден ще започнем да се колим по улиците!

— — Ех, господин барон, че то туй време вече дойде. Нима не четохте новините? Вчера до Тампл 106 106 Бившо парижко абатство, принадлежащо на тамплиерите, войнствуващ монашески орден, основан през 1119 година от Хуго де Пайно и Годфроа дьо Сент Амур за защита на поклонниците в Обетованата земя — Б. пр. е била убита една жена на име Лове, някаква спекулантка.

— А тази сутрин един служител на военната хазна, някой си господин Сандрие, бил изваден от Сена до моста „Нотр Дам“.

— След като говорил доста високо по адрес на този проклет шотландец — едва чуто добави господин дьо Барбаншоа.

— Ш-шт! — изсъска господин дьо ла Юноде. — Този е единадесетият от осем дни насам!

— Ориол, Ориол, на помощ! — развикаха се в този момент играчите.

Ниският дебел посредник се появи на входа на шатрата. Беше с маска, а гротескно пищният му костюм бе предизвикал гръмкия смях на присъствуващите на бала.

— Странно — удиви се той, — всички ме познават!

— Няма втори Ориол! — извика Навай.

— Дамите намират, че и един е напълно достатъчен! — обади се Hoce.

— Ревнивец! — избухна смях от всички страни.

— Господа, да сте виждали случайно Нивел? — попита Ориол.

— И само като си помисли човек — каза Жирон, — че бедното ни приятелче от осем месеца напразно се домогва до мястото на осмиван и разоряван личен банкер на нашата любима Нивел!

— Ревнивец! — извикаха отново всички.

— Ориол, видя ли се с д’Озие?

— Къде са ти грамотите?

— Ориол, знаеш ли вече името на дядо си, когото ще пратиш на кръстоносен поход?

И отново гръмна смях.

Господин дьо Барбаншоа умолително събра длани, докато господин дьо Юноде се възмущаваше:

— Но тези хора се подиграват със светини, господин барон!

— Накъде отиваме, господи, накъде отиваме?

— Пейрол — рече нисичкият посредник, приближавайки се до масата, — държа вашите петдесет пистола, само защото сте вие, но по-напред свалете маншетите си.

— Моля? — докачи се довереникът на принц дьо Гонзаг. — Аз се шегувам само с равни, драги ми господинчо.

Шаверни погледна лакеите, които стояха зад каменното стълбище на регента.

— По дяволите! — промърмори той. — Онези негодници там като че ли скучаят. Таран, я върви да ги доведеш, за да има с кого да се пошегува почтеният господин Пейрол.

Този път довереникът се престори, че изобщо не е чул думите му. Той се сърдеше само срещу добри гаранции и се задоволи да спечели петдесетте пистола на Ориол.

— И тази хартия! — продължаваше да негодува старият Барбаншоа. — Все тази хартия!

— И пенсиите ни изплащат в хартия, бароне!

— Арендите също. Какво всъщност представляват тези парцалчета?

— Среброто си отива.

— Златото също. Искате ли да ви кажа, бароне, ние вървим към катастрофа.

— Тъй е, господин приятелю мой, натам вървим — съгласи се ла Юноде, стискайки скришом ръката на Барбаншоа. — На това мнение е и госпожа баронесата.

Гласът на Ориол отново се извиси над виковете, смеха и закачките.

— Чухте ли новината, голямата новина?

— Не, я дай да я чуем!

— Обзалагам се едно срещу хиляда, че няма да се досетите!

— Господин Ло е станал католик?

— Да не би госпожа дьо Бери да е пропила вода?

— Господин дю Мен е помолил регента за покана? Последваха стотици други невероятни предположения.

— Не познахте! — тържествуваше Ориол. — Не познахте, мили мои, и никога няма да познаете! Госпожа принцеса дьо Гонзаг, неутешимата вдовица на Ньовер, нашата Артемис, обречена на вечен траур…

При името на госпожа принцеса дьо Гонзаг всички възрастни благородници тутакси наостриха уши.

— И тъй — подхвана Ориол, — Артемис престана да пие праха на Мавзол. Госпожа принцеса дьо Гонзаг е на бала.

Разнесоха се удивени възклицания. Това бе наистина невероятно.