Пол Февал - Гърбавия

Залите бяха вече претъпкани и Брисак, както си му е редът — с госпожа дьо Тулуз, беше открил бала. В градината гъмжеше гъста тълпа и във всички повече или по-малко дивашки шатри вече царуваше ландскнехтът 101 101 Вид игра на карти — Б. пр. . Въпреки постовете от гвардейци, до един маскирани като оперетни индианци, поставени пред вратите на всички съседни къщи, имащи достъп до градината, немалко натрапници бяха успели да се промъкнат. Тук-там се виждаха особи с доста подозрителен вид. Навсякъде се носеше оглушителната врява на весело лудуващата тълпа, решила все пак да се забавлява, макар че кралете на празника още не се бяха появили. Още не се бяха появили нито регентът, нито принцесите, нито господин Ло. Всички чакаха.

В един уигуам 102 102 Жилище на североамериканските индианци — Б. пр. от яркочервено кадифе, украсен със златни ресни, в който сахемите 103 103 Сахем (ирокезка дума, получила гражданственост в английския език) — Индиански старейшина в Канада и Севера на САЩ — Б. пр. на драго сърце биха изпушили лулата на мира, бяха събрани много маси. Уигуамът се намираше недалеч от кръга на Диана, под самите прозорци на кабинета на регента. Тук се бе събрала многобройна компания.

Около една мраморна маса, застлана с покривка, се бе разгорял ожесточен ландскнехт. Златото се пръскаше е пълни шепи, носеха се смях и викове. Недалеч, до една маса за реверси 104 104 Вид игра на карти и зарове — Б. пр. , мирно и тихо разговаряха група възрастни благородници.

Край масата за ландскнехт бихме познали хубавия дребничък маркиз дьо Шаверни, Шоази, Навай, Жирон, Hoce, Таран, Албре и някои други. Пейрол бе също тук и печелеше. Този му навик бе общоизвестен и обикновено ръцете му бяха зорко наблюдавани. Но като изключим горното, да излъжеш на комар по време на Регентството не се смяташе за грях.

Чуваха се само цифри, обявявани една през друга и непрекъснато набъбващи: „Сто луидора! Петдесет! Двеста!“; звучаха ругатните на злочести играчи и неволният смях на печелившите. Лицата на всички около масата бяха, разбира се, открити. По алеите, напротив, се разхождаха и разговаряха много маски и домино. Лакеи в пъстроцветни ливреи, повечето с маски, за да не издадат инкогнитото на господарите си, стояха оттатък малкото каменно стълбище, водещо към покоите на регента.

— Печелите ли, Шаверни? — попита малко синьо домино, показвайки покритата си с качулка главица на входа на шатрата.

Шаверни тъкмо изтърсваше дъното на кесията си върху масата.

— Сидализ — извика Жирон, — нимфо на девствените гори, на помощ!

Зад първото домино се показа второ.

— Що рекохте? — попита то.

— Дебоа, миличка, не става дума за човек, а за гори — й отвърнаха.

— Ха тъй де! — възкликна госпожица Дебоа-Дюплан и влезе. Сидализ даде кесията си на Жирон. Един от възрастните благородници, седнали на масата за реверси, направи жест на отвращение.

— По наше време, господин дьо Барбаншоа — рече той на съседа си, — това се правеше другояче.

— Всичко е покварено, господин дьо ла Юноде — отвърна съседът. — Всичко е опорочено.

— Обезценено, господин дьо Барбаншоа.

— Опошлено, господин дьо ла Юноде.

— Изопачено.

— Опетнено.

— Омърсено.

И двамата с тежка въздишка възкликнаха в един глас:

— Накъде отиваме, бароне? Накъде?

Сетне барон дьо Барбаншоа хвана едно от ахатените копчета, украсяващи античния жакет на барон дьо ла Юноде, и продължи:

— Кои са тези хора, господин барон?

— И аз това ви питам, господин барон?

— Държиш ли, Таран? — извика в този миг Монтобер. — Петдесет!

— Таран? — изломоти господин дьо Барбаншоа. — Но това не е име на човек, а на улица!

— Държиш ли, Албре?

— Този пък се казва като майката на Анри Велики — възмути се господин дьо ла Юноде. — Откъде са изнамерили имената си?

— Ами откъде, мислите, Бишон, шпаньолът на госпожа баронесата, е изнамерил своето? — попита господин дьо Барбаншоа, изваждайки табакерата си.

Сидализ, която в този момент минаваше край тях, нахално напъха два пръста в нея. Баронът зяпна от изумление.

— Бива си го! — заяви момичето от Операта.

— Госпожо — сериозно каза барон дьо Барбаншоа, — никак не обичам да смесвам. Благоволете да приемете кутията.

Сидализ дори не се сконфузи. Тя взе кутията и ласкаво прокара пръсти по сбръчканата брадичка на възмутения благородник. Сетне се врътна и се отдалечи.

— Накъде отиваме? — задъха се господин дьо Барбаншоа. — Какво ли би казал покойният крал, ако видеше подобно нещо?