Пол Февал - Гърбавия

Този страшен свещеник обичаше театъра; бихме могли едва ли не да твърдим, че е построил дома си с едничката цел да го предостави на театрите. Той създаде три театъра, макар че само един бе напълно достатъчен, за да представи любимата му трагедия „Мирам“, обожествена от него дъщеря на собствената му муза. В действителност, ръката, която отсече главата на върховния главнокомандуващ Монморанси, се оказа твърде тежка за нежното стихоплетство. „Мирам“ беше представена Пред три хиляди синове и дъщери на кръстоносци, които се оказаха достатъчно смели, за да й ръкопляскат. На следния ден сто оди, още толкова дитирамби и двойно повече мадригали се изляха в блудкав дъжд върху града, възхваляйки достойнствата на опасния поет, но много скоро тази лицемерна шумотевица утихна. Съвсем тихичко се заговори за някакъв младеж, който също пишел трагедии, но не бил кардинал. Казвал се Корней 84 84 Пиер Корней (1606–1684) — френски поет и драматург. — Б. пр. .

Един театрален салон за двеста зрители, друг — за петстотин, трети — за три хиляди: Ришельо не можа да се задоволи с по-малко. Следвайки междувременно самобитната политика на Тарквиний 85 85 Тарквиний Великолепни (534–509) — Седми и последен цар на Рим, възкачил се на трона след като убил съпруга на майка си, Сервий Тулий, и задържал се на власт само чрез насилия — Б. пр. и подрязвайки систематично непокорните глави, щръкнали над общото ниво, той упорито се занимаваше със своите декори и костюми досущ като способен директор, какъвто всъщност и беше. Казват, че точно той е изобретил вълнуващото се море, което днес действува тъй живително на толкова почтени глави на семейства, седящи на първия ред в партера, а също и облаците от креп и подвижните рампи и декори. Сам той изобрети пружината, привеждаща в движение скалата на Сизиф, сина на Еол 86 86 Сизиф — митологичен основател на Коринт, син на Еол, бога на ветровете. Осъден вечно да търкаля една скала по стръмен склон — Б. пр. , в пиесата на Демаре 87 87 Жан Демаре дьо Сен Сорлен (1595–1676) — Френски писател, покровителствуван от Ришельо — Б. пр. . Твърдят също, че много повече държал на различните си дарби, включително и на тази си да танцува, отколкото на политическата слава. Такова е правилото. Въпреки славата си на флейтист, Нерон не остана безсмъртен като такъв.

Ришельо умря и в Кардиналския дворец се настаниха Анна Австрийска 88 88 Анна Австрийска (1601–1666) — кралица на Франция, съпруга на Луи XIII и майка на Луи XIV и Филип Орлеански — Б. пр. и синът й Луи XIV. Франция тутакси вдигна врява край съвсем новите стени. Мазарини 89 89 Джулио Мазарини (на фр. Жюл Мазарен) (1602–1661) — френски държавник и кардинал от италиански произход — Б. пр. , който нямаше никакво отношение към римуването на трагедии, неведнъж, подсмихвайки се под мустак, но и потръпвайки в същото време, се вслушваше в гръмките викове на разбунения народ под прозорците си. Той заемаше апартаментите, които по-късно послужиха и на Филип Орлеански, регент на Франция. Те се намираха в източното крило, завиващо към днешната галерия де Пру по посока на Двора на фонтаните. Мазарини бе там и през пролетта на 1640 година, когато бунтарите нахълтаха насила в двореца, за да се уверят със собствените си очи, че не са им отмъкнали невръстния крал. Една картина в галерията на Пале Роаял, увековечила това събитие, изобразява Анна Австрийска, излагаща на показ пред народа пелените на детето Луи XIV.

По този повод нека си припомним забележката на един от праплеменниците на регента, френския крал Луи Филип 90 90 Луи Филип I (1773–1850) — крал на Франция — Б. пр. . Думите му чудесно прилягат на Пале Роаял, монумент мнителен, очарователен, студен, без предразсъдъци, самата безсъвестност от дялан камък, който ту се закичваше със зелената кокарда на Камий Демулен 91 91 Камий Демулен (1760–1794) — френски държавник и публицист, взел дейно участие в Революцията през 1789 година — Б. пр. , ту гостоприемно приласкаваше казаците 92 92 31 март 1814 г. — окупация на Париж от съюзническите войски след провала на Шантийонските преговори — Б. пр. ; тези думи прилягат чудесно и на самото родословие на възпитаника на Дюбоа 93 93 Гийом Дюбоа (1656–1723) — френски кардинал и държавник, настойник на Филип Орлеански — Б. пр. , най-остроумния принц, който някога е пропилявал държавното време и злато по оргии.

Разглеждайки картината на Мозес, Казимир Делавин 94 94 Казимир Делавин (1793–1843) — френски поет и драматург — Б. пр. се удивил, че вижда кралицата сред такова множество, при това без охрана. Орлеанският херцог, отскоро Луи-Филип, се усмихнал и отговорил: — Охрана има, но не се вижда.