Пол Февал - Гърбавия

Всички съвременни автори са единодушни в твърдението си, че паркът на двореца е предразполагал към извънредно приятно прекарване, за което ние несъмнено можем само да съжаляваме. Днес няма нищо по-неприятно от мястото за разходка, окупирано от гувернантки, където се вият две алеи хилави брястове. Трябва да се вярва, че с построяването на галериите е бил прекъснат притокът на свеж въздух, което е навредило на растителността. Днес нашият Пале Роаял е просто един много красив двор, но не и градина.

Но тази нощ той бе същинско вълшебство, истински рай, приказен палат! Регентът, който общо взето не проявяваше особен вкус към показност, този път бе нарушил навиците си и правеше нещата наистина великолепно. Вярно, говореше се, че парите за празненството дава господин Ло, но какво значение имаше това! На този свят много хора са на мнение, че важен е само крайният резултат. Ако наистина Ло бе този, които плащаше разноските в своя собствена чест, значи разбираше от реклама, и толкоз. Той напълно заслужено би могъл да живее в нашето мошеническо време, когато един писател си създава слава, откупувайки всички екземпляри от първите четиринайсет издания на книгата си, и при това с толкова шум, че петнайсетото най-сетне се продава, или почти се продава; като някои зъболекари, които за да спечелят двайсет хиляди франка пръскат десет хиляди екю по съобщения, или пък като някой театрален директор, който всяка вечер настанява в залата триста-четиристотин свои приятели, за да докаже на истинските двеста и петдесет зрители, че вдъхновението във Франция е все още живо.

Но не само в качеството му на изобретател на ажиото можем да гледаме на господин Ло като на действителния предтеча на съвременната банка. Този празник бе в негова чест; той имаше за цел да възвеличи системата му, а също и неговата личност. За да може прахът, който хвърляше в заслепените очи на околните да достигне местоназначението си, трябва да го хвърляш отвисоко. Господин Ло бе почувствувал нужда от пиедестал, откъдето да хвърля прах в очите на хората: на следващия ден трябваше да се изпече нова фурна акции.

И тъй като парите нищо не му струваха, той направи празника си наистина великолепен. Излишно е дори да споменаваме залите на двореца, украсени за случая с неописуем разкош. Действието се разиграваше преди всичко в градината, въпреки напредналия сезон. Тя бе покрита по цялото си протежение. Основният декор изобразяваше заселнически лагер в Луизиана, на брега на Мисисипи, златната река. Всички парижки оранжерии бяха задължени да внесат лептата си, за да бъдат създадени цели масиви от екзотични храсти; навсякъде се виждаха само тропически цветя и плодове от земния рай. Фенерите, с които щедро бяха накичени дърветата и колоните, бяха индиански, или поне така се говореше, само индианските шатри, издигащи се тук-там изглеждаха прекалено изискани, но приятелите на господин Ло твърдяха един през друг:

— Просто не можете да си представите колко напредничави са туземците в тази страна!

И тъй, след като веднъж приемем малко необичайния стил на шатрите, бихме могли да кажем, че всичко бе издържано в едно много приятно рококо. Имаше умело нагласени в дълбочина пейзажи, цели гори, изрисувани върху платно, картонени скали със страховит вид, водопади, които се пенеха така, сякаш във водата им бе сложен сапун. В средата на централния басейн се издигаше символичната статуя на Мисисипи, чиито черти малко нещо наподобяваха тези на господин Ло. Богът държеше урна, от която се изливаше вода. Зад него, в самия басейн стърчеше някакво съоръжение, имащо за цел да изобрази бентовете, строени от бобрите във водоемите на Северна Америка. Господин дьо Бюфон 100 100 Жорж Луи Льоклер, граф дьо Бюфон (1707–1788) — френски писател и естественик — Б. пр. все още не бе написал историята на тези интересни, изобретателни и трудолюбиви животни. Вмъкнахме тук детайла за бента на бобрите, тъй като той обяснява всичко и сам по себе си струва колкото и най-подробното описание.

Точно тук, около статуята на бога Мисисипи, се предвиждаше да танцуват индианския си балет госпожиците Нивел, Дебоа-Дюплан и Ерну, и господата Легай, Салватор и Помпинян, за който бяха наети петстотин статисти.

Вярно, компаньоните по веселба на регента, маркиз дьо Косе, херцог дьо Брисак, поетът Лафар, госпожите дьо Тансин, дьо Ройан и херцогиня дьо Бери бяха взели на подбив всичко това, но не чак толкова, колкото самият регент — Един-единствен човек можеше да надмине регента по язвителност и това бе господин Ло.