Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Разбрах и много съм разгневен. Какво й отговорихте, майоре?

— Аз й отговорих така, както е длъжен да го направи един честен човек. Казах й, че изпълнението на моя дълг е по-ценно за мен, отколкото любовта на най-хубавата жена.

Херманса се доближи до белокосия старец. Простря трепереща ръцете си към него, като искаше да говори, но сълзите я задавиха. Не смееше да издаде на министъра, че дъщерята на Форцинети я заведе в затвора при капитана и че там се е срещнала с майор Естерхази. Не можеше да го каже, защото щяха да лишат Форцинети от службата му. Тя само падна на колене пред белокосия мъж.

Военният министър погледна настрана и каза строго:

— Засега прощавам опита ви да подкупите един от честните ми и добри офицери, но ако сторите това повторно, тогава не ще се отървете така лесно. Вашето присъствие, госпожо, тук е излишно.

Херманса стана като тежко болна и излезе от стаята. Видя как военният министър подаде ръка на Естерхази и каза:

— Вие сте постъпил, майоре, като честен и добър офицер. Няма да забравя да ви възнаградя за честното изпълнение на дълга ви!

Херманса бързаше да излезе от тази къща, където искаха да потъпчат честта й. Като че ли тук върлуваше чума и тя бягаше от ужасната болест.

Младата жена седна в първия файтон, който видя, и се упъти към къщата си на улица „Св. Клод“. Там бедната се затвори в спалнята си, изми лицето, гърдите и ръцете си със студена вода. Искаше да се измие от калта, с която бе опръскана само от доближаването на черния майор.

После отиде в стаята, където спеше детето. Наведе се над заспалото момченце и го намокри с горчивите си сълзи.

Беше шест часът. Богато украсеният дворец на княз Григорий Мирович бе осветен от електрически лампи и полилеи. Притежателят на този великолепен дворец, един руснак, стана от разкошната маса, където бе вечерял с обичната си седемнадесетгодишна дъщеря Павловна и нейната приятелка Ева Рихтер.

Князът — един аристократичен екземпляр, с подстригани коси, орлов нос и дълга побеляла брада, която достигаше до половината му гърди — запали цигара и се излегна на канапето.

Павловна сложи една копринена възглавница под главата му и лукаво дръпна брадата му.

— Ще излезеш ли пак тази вечер, татко? — запита тя.

— Нали знаеш, че всяка вечер от девет до дванадесет отивам в руския клуб? И днес ме очакват там. Защо ме питаш, Павловна? Ако желаеш да отидеш на опера или на друго представление, госпожица Рихтер ще те придружи на драго сърце, знам, че тя ти е приятна събеседница.

— Имаш право — каза весело момичето, като изтича и прегърна обичливо Ева. — Не можеш да си представиш, татко, колко обикнах госпожицата за това късо време. Тя е добра и умна…само че често е тъжна.

Ева погледна печално младото момиче.

— Княгиня Павловна — каза тя, — вие сте много добра.

Павловна тропна с крак по мекия килим.

— Не ме наричай княгиня — помъчи се да придаде тя сърдит вид на хубавото си лице, заобиколено от кестеняви къдри. — Ще ме наричаш Павловна и ще ми говориш на ти, както аз на тебе. Нали ми обеща, че ще бъдем верни приятелки?

Веселото момиче прегърна бледата Ева и я целуна.

— Много се радвам, госпожице Рихтер, че толкова скоро спечелихте любовта на моята дъщеря. Трябва да благодаря на граф Естерхази, че бе така любезен да ви доведе у нас.

При изговарянето на името на Естерхази, Ева Рихтер трепна: тя се обърна и отиде бързо към прозореца, за да не видят червенината по лицето й.

.Слугата влезе, постави сребърен самовар на масата и запали спиртната лампа под него. По всичко личеше, че този човек не бе руснак. Бръснатото му лице носеше черти английски тип. Една подла бръчка се забелязваше около устата му.

Като свърши работата си, той се обърна и погледът му срещна погледа на княза. След това се запъти бавно към вратата, като че очакваше да го повикат.

— Почакай малко Франк — извика Григорий Мирович, — искам да ти кажа нещо.

Слугата се спря на вратата.

— Павловна, милото ми дете — каза Мирович на дъщеря си, — искам да подремна, затова моля те отидете с госпожица Рихтер за малко в стаята ти. Не забравяй да дойдеш после да пием заедно чай.

— Спи спокойно, татко, и сънувай твоята Павловна!

Момичето излезе от стаята, Ева Рихтер я последва.

Слугата отвори вратата и я заключи след тях. Щом свърши това, той се промени неузнаваемо. Пъхна ръце в джобовете и се доближи до княза, който чакаше с нетърпение приближаването му.