Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Госпожо, аз съм войник и изпълнявам само дълга си — отвърна графът студено. — Да, аз бях приятел на честния капитан Драйфус, обаче не познавам шпионина Драйфус!

— Естерхази, ти си подлец — извика капитанът и стисна юмруците си. — От най-добрия мой приятел си станал най-големия ми враг. Постъпваш с мене непочтено и низко, но само едно ще ти кажа: твоят баща, приятелят на моя баща, ако можеше да научи как ти се отплащаш за добрините на Драйфусовия род, нямаше да намери спокойствие в гроба си.

Подземното пространство бе огласено от демонски смях:

— Моят баща ли? — беше дрезгавият отговор. — Ти ми напомняш за покойния ми баща? Казвам ти, че мъртвият щеше да ме благослови, ако те видеше опозорен в затвора като шпионин и ако знаеше, че аз…

Изведнъж черният майор спря. Той замълча за минута и после продължи със заповеднически тон:

— Ако дръзнете да кажете още една дума, пленнико, без аз да ви запитам, ще дам заповед да ви поставят окови. Вие, госпожо, трябва да дойдете при военния министър. Ако се противопоставите, ще дам веднага сигнал за тревога и положението на вашия мъж ще се влоши.

.— Ще дойда с вас при военния министър. Той няма да съди една жена, която е отишла при мъжа си в затвора без чужда помощ. Готова съм да чуя присъдата на военния министър, понеже знам, че ще ми прости.

— Толкова по-добре за вас — надсмя се Естерхази и се отдръпна.

Херманса използва случая и прегърна още веднъж своя мъж. Капитанът притисна сърдечно жена си до гърдите си и й прошепна:

— Боже, Всевишни. Ти знаеш, че съм невинен, защо ме наказваш толкова жестоко? Най-ужасното наказание за мене е, че този долен човек отвлича насила моята бедна и вярна жена, без да мога да я браня от злобата и лукавствата му.

— Ние сме безсилни, Алфред — отвърна Херманса шепнешком със сълзи на очи. — Трябва да се подчиним на волята на по-силните, докато Бог ни помогне. Може би е щастие за нас, че Естерхази ще ме заведе при министъра. Ще падна на колене в краката му и ще го моля за справедливост!

— Прощавай, моя вярна жено, целуни ме за последен път и тогава върви, обична моя Херманса. Не искам онзи зъл човек да се наслаждава на мъките от раздялата ни. Прощавай, Херманса!

Херманса излезе от затвора и пое с Черния майор към двора. Стигнаха до голямата врата на тъмницата, Естерхази потропа и стражата му отвори.

Един закрит файтон чакаше на ъгъла. Естерхази свирна и той се приближи. Графът отвори вратичката и понечи да помогне на Херманса при качването. Младата жена не пое ръката, която се бе протегнала към нея, качи се бързо във файтона и седна в ъгъла, като спусна гъстия воал на лицето си.

През това време майорът разговаряше тихо с кочияша, а после извика силно:

— Разбрахте ли? Ще ни закарате в къщата на военния министър и ще спрете при малката врата на двореца.

Естерхази се качи във файтона. Той не седна до Херманса, както си мислеше тя, а срещу нея.

Файтонът се понесе из тъмните улици на Париж. През целия път те не продумаха. Херманса седеше в ъгъла и мълчеше, а Естерхази обмисляше нещо.

Спряха след половин час. Майорът се обърна към жената на капитан Драйфус и каза:

— Необходимо е да ме почакате малко, госпожо, понеже ще помоля военния министър да ме приеме на аудиенция, въпреки че вече е толкова късно. Надявам се, че няма да напуснете файтона. В противен случай утре ще бъдете арестувана.

— Никакво престъпление не съм направила и нямам причина да бягам — отвърна гордо Херманса.

Естерхази слезе от файтона и влезе в къщата, чиято врата се отвори автоматически.

Кочияшът също слезе от файтона и застана пред него. Херманса не се съмняваше, че на този човек беше заповядано да я пази.

Младата жена много се развълнува при мисълта, че скоро ще се яви пред военния министър. Сега трябваше да се реши съдбата на нейния мъж. Тя трябваше да употреби всички средства: молби, сълзи и отчаяние, само и само да умилостиви всесилния министър.

Вратата на файтона се отвори, Естерхази подаде ръка на Херманса, за да й помогне да слезе, но тя я отблъсна и слезе сама на тротоара. Майорът я заведе в един коридор, който се осветяваше от малък полилей и после се качиха на първия етаж. Влязоха в елегантно мебелирана стая. Стените и прозорците бяха покрити с турски килими и завеси, мебели в източен стил бяха подредени из стаята, а най-голямо впечатление правеше голямото легло, обшито със сърма, до което на масичката стоеше наргиле. Чудесни картини украсяваха стените. Когато ги видя, Херманса се изчерви, защото изобразяваха само голи тела и любовни сцени на Зевс.