Виктор Фалк - Капитан Драйфус

— Тук ли живее военният министър? — запита тя, като се огледа в стаята.

Естерхази съблече бързо шинела си, свали шапката си, разпаса сабята и захвърли всичко това в един ъгъл. След това се обърна към младата жена и я изгледа с поглед, от който тя се разтрепера. Питам повторно — каза тя разтреперана, — това ли е домът на военния министър?

— Не, госпожо — отвърна майорът, като се смееше. — Вие сте в моята спалня.

Херманса изпищя, като ту почервеняваше, ту ставаше бледа и за да не падне, трябваше да се хване за един стол.

— Вие сте ме излъгали, нещастнико — извика тя разгневена. — Вие сте ме хванали в мрежата си, недостойни страхливецо! За вас нищо не е свято — нито нещастието на една отчаяна жена, нито пък съдбата на една крайно изтерзана майка!

— Херманса, слушайте ме — каза Естерхази, като постави в джоба си ключа от вратата, — вие сте в моите ръце и трябва да ми се подчинявате, иначе никога няма да видите вече нито мъжа си, нито детето си.

Херманса вдигна воала от лицето си и отправи поглед, пълен с ненавист към черния майор.

— Вашите желания, граф Естерхази, са ми неизвестни — промълви тя разтреперано, — аз не ще ви се покоря каквито и да са те. Ако не искате подът ви да се обагри от моята кръв, отворете вратата и ме освободете.

Майорът се приближи към нея. Той впи страстно очи в нейните, сърцето му се разтуптя и с развълнуван глас изрече:

— Твоята красота, Херманса, винаги ме е пленявала и много пъти съм искал да те прегърна и да те притисна с любов до гърдите си. Но за съжаление бях приятел на твоя съпруг и това ме въздържаше да изпълня желанието си. Сега Драйфус е мой неприятел, както и на цяла Франция. Доведох те в моята къща, за да ти покажа любовта си. С цялото си сърце, чувства и душа те желая… Сега си в ръцете ми и ще съм голям глупак, ако не използвам щастието, което ми се предоставя.

Херманса затвори очи, за да не срещне неговия страшен погледа, като се отдалечаваше полека и дойде до заключената врата. Тя почувства тялото на високия мъж с черната брада толкова близо до себе си, че чу ударите на сърцето му и почувства неговите колене да се допират до нейните.

— Оставете ме — изплака тя, — смилете се над детето ми, ако не зачитате честта на една жена, която обича само своя съпруг и която се възмущава от изкусителите.

— Мъжът, когото обичаш, не заслужава твоята любов — каза тихо Естерхази на ухото й, — Той ти е изневерявал хиляди пъти, той ти е изневерявал с друга, а ти си останала непорочна, докато той лежеше в краката на едно улично момиче.

Херманса отблъсна с двете си ръце клеветника.

— Лъжеш — извика тя. — Драйфус ми е бил верен. Както вярвам в Бога, така вярвам в него.

Хубавата жена се изправи гордо като разгневена богиня пред черния майор. Красотата й още повече палеше желанията на този развратник.

Смях задави гърлото му.

— Ще ти кажа, Херманса, как се казва любовницата на твоя мъж.

— Млъкнете, не искам нищо да чувам, вие лъжете!

— Любовницата на вашия мъж се казва Клаудина Лорет. Тя е циркова артистка и от любовта им се роди дете.

Херманса се свлече като ударена от гръм на пода.

— Ти даваш, Боже, още сила на този подлец да говори — извика тя измъчена и отчаяна. — Нека онемее този език, който изрича такива лъжи и опетнява честта на един човек и на цялата му фамилия!

— Желаеш ли да ти го докажа? Ще ти донеса доказателство. Имам няколко писма, които твоят мъж е писал на любовницата си.

— Ти, навярно, си ги фалшифицирал и ще ги накъсам… ще ги стъпча с крака…

— Трябва да ми вярваш — извика Естерхази е разтреперани устни, като протегна ръцете си към нея. — Искам да ми вярваш, а него да презираш! Ти си сега моя и ще вършиш това, което аз искам.

Естерхази стисна здраво безпомощната жена и я притисна към себе си. Майорът прегърна стройното й тяло и го притисна толкова силно към гърдите си, че тя извика отчаяно. Щеше за малко да я удуши в прегръдките си.

— Целуни ме — извика той, аз няма да се уморя да те целувам.

Двамата се сборичкаха. Устните на майора търсеха нейните и както змията се увива около жертвата си, за да строши костите й, тъй и неговите ръце силно стискаха тялото на беззащитната жена.

Графът успя да й свали воала и шапката, целувайки красивата й черна коса. Тогава отчаянието и страхът дадоха на слабата жена неочаквана сила. Тя се бореше отчаяно за своята чест.

— Ще се хвърля през прозореца — извика Херманса и блъсна майора с все сила. — Нека моята кръв падне върху тебе, зли човече!