Виктор Фалк - Капитан Драйфус

Жената се втурна към близкия прозорец, за да изпълни страшното си намерение, но преди да стигне, ръцете на майора я сграбчиха и той я повлече към леглото.

Херманса успя да се отърве още веднъж от неприятеля си. В тази минута й дойде една мисъл, която й даде надежда за избавление. Младата жена се втурна към ъгъла на стаята, където се намираше шашката на майора. Тя извади сабята от ножницата и я завъртя над главата му.

— Развратнико, само да посмееш да дойдеш до мене — извика Херманса със светнали очи. — Сега имам оръжие, с което мога да защитавам честта си. Ако не сполуча да пробода подлото ти сърце, върхът на тази сабя ще се забие в моите гърди.

Думите й се сториха забавни на майора и той се изсмя:

— Красива моя Херманса, това не е играчка за тебе — каза той. — Въпреки че трябва да призная — в очите ти блести храбростта на войника. Ти ставаш още по-красива и това увеличава горещото ми желание да бъдеш моя. Дай ми сабята!

— Смърт за тебе — извика жената и вдигна ръка, за да нанесе силен удар в гърдите на своя враг.

Естерхази се бе приготвил за нападението: Само с едно извиване на тялото избягна удара и пръстите му конвулсивно стиснаха бялата нежна ръка на красивата жена, която изпищя от болка и изпусна оръжието.

Надеждата да се спаси изчезна, силите й я напущаха. Без да се противи, тя остави майора да я вдигне. Развратникът я отнесе до леглото и я сложи върху копринените възглавници. Омърсена от неговите целувки, тя извика: Алфред, Алфред, никога вече няма да те видя! Още се бореше за честта си, но силите й от минута на минута отслабваха.

Насилникът мислеше, че вече е постигнал целта си, очите му светеха със сатанински огън, когато се дочуха стъпки откъм стълбата, която водеше към стаята.

Графът стана. Някой похлопа.

— Кой хлопа? Кой ме търси? — извика ядосано Естерхази.

— Аз съм — чу се мъжки глас, — вашият слуга Баптис.

— Какво искаш? — запита гневно графът.

— Негово превъзходителство, господин военният министър дойде и иска да говори с вас по важни работи.

Естерхази се сепна. Очевидно се разтревожи от това известие. Но тревогата му трая само минута. Графът стана, злоба светна в очите му и той заповяда на слугата:

— Доведете негово превъзходителство в тази стая.

После майорът отключи вратата и я отвори.

Херманса скочи от леглото, като разбра, че военният министър е дошъл. Взе шапката и воала от пода и бързо оправи тоалета си. Коленете й трепереха още, гърдите й се вълнуваха, устните й горяха от мръсните целувки, които тя насила прие. В очите й светна пак лъчът на изгубената надежда. Военният министър бе дошъл. Сега тя трябваше да моли за освобождаването на Алфред и да смъкне маската от лицето на този мерзавец.

— Боже на небето — молеше се тя тихо, — благодаря ти от сърце и душа, че ми изпрати избавление.

Чу се шум по стълбите, звънтене на шпори и белокосият военен министър влезе в стаята. След него вървеше адютантът му, полковник Обовил.

Естерхази се приближи към началството си с дълбоко уважение и войнишки поздрав.

— Добре сте дошли в моя дом, Ваше превъзходителство — каза той, като направи движение с ръката си към Херманса, която се бе свила в един ъгъл. — Радвам се, че дойдохте навреме, тази дама е жената на предателя и шпионина Драйфус.

— Какво търси дамата при вас, майоре — запита министърът и сви белите си вежди. — Какво търси по това време във вашата къща?

Херманса искаше да отговори, но гласът й се загуби. Естерхази я изпревари.

— Ваше превъзходителство — каза той, — колкото и да имам желание да премълча, моята чест ме заставя да бъда откровен с вас.

— Това е ваш офицерски дълг.

— Госпожа Драйфус е подкупила един от моите служещи и е успяла да се вмъкне в моята стая. Намерих я тук, когато се върнах от обиколката из затвора. Заповядах й да си отиде, но тя се хвърли на колене пред мене и ме молеше да пусна тайно Драйфус да избяга от затвора.

Военният министър сви горчиво устни:

— Не е възможно! Не мислех, че така може да постъпи жена от фамилията Драйфус.

— Ваше превъзходителство, съжалете ме, чуйте ме, всичко е лъжа.

— Мълчете, госпожо, не е възможно човек да ви доведе насила в тази къща. Достатъчно ми е, че ви намерих в стаята на един офицер!

Бедната жена закри лицето си с ръце.

— Майор Естерхази, какво ви обеща госпожата за освобождението на мъжа й? — продължи министърът.

Изкусният комедиант като че ли се смути и погледна към земята.

— Обещанието, което госпожата ми направи, Ваше превъзходителство, е такова, че ви моля да не ви го казвам!