Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

Пръстите ни се докоснаха. Кожата й пареше.

— Сестра ти тук ли е? — попитах и оставих внимателно чашата на масичката за кафе до мен.

Тя отново разгледа замислено палеца си, после ме погледна с ъгълчетата на очите си.

— Джанет е мъртва. Умря преди две години — отвърна.

— Откакто ми го каза, направих доста открития — рекох. — Знам, че момичето, което майка ти е държала-затворено в санаториума около две години, е сестра ти Джанет. Да ти кажа ли точно колко знам?

Тя направи лека гримаса и седна.

— Ако желаеш — отвърна.

— Някои неща са предположения. Може би ще ми помагаш, докато разказвам? — рекох, като се отпуснах по-удобно в стола. — Джанет е била любимката на баща ти. И ти, и майка ти сте знаели, че той смята да й остави по-голямата част от парите си. Джанет се е влюбила в Шерил, който също е бил наясно, че тя ще наследи всичките тези пари. Шерил беше доста лъскав тип, a на теб такъв вид мъже ти харесват. Двамата сте имали тайна връзка, но Джанет е разбрала и е развалила годежа. Между вас двете е възникнал скандал. Едната от вас е грабнала ловджийската пушка. Точно тогава е влезнал баща ви. Ти ли го застреля или Джанет?

Тя запали цигара, пусна клечката в пепелника и едва тогава каза:

— Има ли значение? Аз бях, ако те интересува.

— По същото време в къщата е имало сестра — Анона Фрийдландър. Защо беше там?

— Майка ми не беше много наред — отвърна тя просто. — Смяташе, че и аз не съм, така че убеди татко, че имам нужда от грижи и изпрати сестра Фрийдландър да ме шпионира.

— Сестра Фрийдландър е искала да извика полицията, когато ти си застреляла баща си, нали?

Тя кимна и се усмихна. Усмивката не достигна до безизразните, черни като катран очи.

— Майка каза, че ще ме затворят, ако се разбере, че съм го застреляла. Сестра Фрийдландър се държеше като глупачка. Майка я взе обратно в санаториума и я затвори. Това беше единственият начин да я накараме да мълчи. После Джанет настоя да затворят и мен и майка трябваше да се съгласи. Изпрати ме тук. Това е нейната къща. Джанет си мислеше, че съм в санаториума. После разбра, че не съм, но не знаеше къде съм. Мисля, че това е била причината да ти пише. Смятала е да те помоли да ме намериш. После сестра Фрийдландър получи инфаркт и умря. Това беше прекалено удобен случай, за да го пропуснем. Майка и Дъглас занесоха тялото й в Крестуейс. Майка казала на Джанет, че искам да я видя и тя отишла в санаториума. Затворили я в стаята на сестра Фрийдландър, а нея сложиха в леглото на Джанет. Идеята беше страхотна, не мислиш ли? Повиках д-р Бюли, който живееше наблизо. Не се сети, че мъртвата жена не е Джанет и подписа смъртния акт. След това беше лесно. Изпълнителите на завещанието не заподозряха нищо и аз получих парите. — Тя се наклони, за да изтръска пепелта от цигарата и продължи със същия равен, безразличен глас. — Онова, което ти казах за Дъглас, беше истина. Това влечуго тръгна срещу мен, опита се да ме изнудва и ме накара да купя „Дрийм Шип“. Камериерката на Джанет също ме изнудваше. Тя знаеше, че Джанет не е умряла. После се появи ти. Мислех, че ако ти разкажа част от историята, Дъглас ще се уплаши, но не стана така. Той искаше да те убие, но аз не му позволих. Идеята да отидеш в санаториума беше моя. Не мислех, че ще измъкнеш Джанет оттам. Щом разбрах къде се намира тя, накарах хората на Шерил да я доведат тук.

— Твоя ли беше идеята да застрелят бащата на сестра Фрийдландър?

На лицето й се изписа отвращение.

— Какво друго можех да направя? Ако той ти беше казал, че тя е имала болно сърце, щеше да разбереш каква е работата. Бях изпаднала в паника. Помислих си, че ако го убием и успеем да измъкнем досието й от полицията, ще можем да продължим. Но сега ми се струва безнадеждно.

— Значи Джанет е тук?

Тя вдигна рамене.

— Да, тук е.

— И ти се опитваш да решиш какво да правиш с нея?

— Да.

— Нещо да ти е хрумнало?

— Може би.

Допих питието си. Имах нужда.

— Ти си застреляла Шерил, нали? И си подпалила кораба?

— Доста неща си научил.

— Ти го направи, нали?

— Ами да. Знаех, че ще ме предаде, ако полицията го хване. Така или иначе, той вече беше неудобен. Много забавно беше да подпаля тоя кораб. Винаги съм го мразила. Добре ли гореше?

Казах, че е горял много добре.

Седяхме известно време като се гледахме.

— Чудя се нещо — рече неочаквано тя. — Не бихме ли могли да станем съдружници? Струва ми се толкова безсмислено да давам всичките тези пари на някакви мухлясали дърти учени. Трябва да са останали почти два милиона.