Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

Държах пистолета ниско до тялото си. Знаех, че не мога да го вдигна и да успея да стрелям преди него. Извадих досието от джоба си с лявата ръка. Когато го направих, видях как изведнъж изражението в очите му се промени: омразата премина в ярост. Пръстът, който държеше спусъка, побеля, докато дърпаше предпазителя. Видях всичко това за част от секундата, като знаех, че ще стреля.

Пола хвърли напред един стол, който се разби с трясък на пода между жабаря и мен. Очите му се преместиха, ръката — също. Чу се изстрел и куршумът мина на около два фута от мен. Стрелях, преди той да има време да премести погледа си от стола обратно към мен. Три куршума се забиха като ковашки чукове в гърдите му и го запратиха назад към стената. Автоматът падна от ръката му. Лицето му се гърчеше отвратително.

— Измъквай се — рекох на Пола.

Тя се наведе, грабна автомата на жабаря и изскочи през вратата. Когато се затичах по пода, усетих, че той поддава под мен. Чу се внезапен трясък на падащи греди. Докато тичах по нажежените до червено дъски, жегата стана непоносима. Подът се изкриви и поддаде. За един ужасен миг помислих, че ще се срутя заедно с него, но дебелият килим издържа достатъчно, за да стигна вратата и палубата.

Откъм кабинета на Шерил се разнесе страхотен трясък. Мернах набързо как мебелите биваха поглъщани от червената, ръмжаща пещ, после Пола ме сграбчи за ръката и двамата затичахме надолу по палубата.

Изпод дъските се просмукваше катран и се издигаше дим.

Някъде от тъмнината, по средата на палубата някой стреля по нас. Куршумът проби дървената преграда зад мен, пръсна огледалото в една от каюти-те и парчетата се разсипаха с трясък.

Дръпнах Пола зад гърба си, като си давах сметка, че в белите си дрехи изглеждах като призрак, излезнал на нощна разходка.

Отново изстрел. Усетих как куршумът изсвистя покрай лицето ми Изстрелът дойде някъде откъм спасителната лодка. Стори ми се, че виждам неясна фигура, превита до перилата. Стрелях два пъти. Вторият куршум го улучи Той излезе, препъвайки се, иззад спасителната лодка и се просна върху горещата палуба.

— Продължаваме — казах.

Затичахме се напред Палубата беше вече толкова гореща, че пареше през обувките. Стигнахме някак си до стълбата, водеща към горната палуба. През свистенето на огнените езици дочувахме викове, писъци и трясък на счупено стъкло.

Изкатерихме се горе. Край парапета се бяха стълпили мъже и жени във вечерно облекло, които крещяха като обезумели. Димът беше обвил с черната си плащеница кораба. Горе беше почти толкова горещо, колкото и долу.

Видях как трима четирима от моряците се опитваха да овладеят паниката. Със същия успех биха могли да се опитат да затръшнат въртяща се врата.

— Джек вече би трябвало да е някъде наоколо — викнах на Пола. — Стой близо до мен и да опитаме да си пробием път до парапета.

Запробивахме си път през боричкащата се тълпа. Някакъв мъж сграбчи Пола и я запрати встрани от мен. Не знам какво си въобразяваше. Лицето му се свиваше конвулсивно, очите му гледаха диво. Вкопчи се като обезумял в мен и аз му забих такъв юмрук в ченето, че се завъртя, след което разбутах тълпата и си пробих път към Пола.

Някакво момиче, чиято горна част на роклята беше разкъсана, се хвърли на врата ми и изпищя в лицето ми. Дъхът й толкова силно лъхаше на уиски, че едва не се изприщих. Опитах се да се освободя от пея, но ръцете й само дето не ме задушиха. Пола я издърпа и я зашлеви доста силно. Момичето залитна към тълпата, пищейки като локомотивна сирена.

Накрая се добрахме до парапета. Цялото море наоколо беше осеяно с лодки, които прииждаха от всички страни. Водата сякаш беше оживяла.

— Ей, Вик!

Това беше гласът на Кермън, който се опитваше да надвие врявата и ние го видяхме да стърчи до парапета недалеч от нас. Беше се хванал за сенника и от-ритваше обезумялата тълпа всеки път, когато тя заплашваше да го откъсне от опората му.

— Хайде, Вик!

Бутнах Пола пред себе си. Добрахме се до него не без борба, в която Пола едва не изгуби роклята си.

Кермън се усмихваше развълнувано.

— Нужно ли беше да подпалваш кораба? — викна той. — Ама че паника! Какво им е станало на тия, бе? Ще бъдат на безопасно разстояние седмици преди тази съборетина да е потънала.

— Къде е лодката? — попитах задъхано и отместих от пътя си един стар развратник, точно когато се опитваше да се прехвърли през парапета. — По-спокойно, татенце — рекох му — Прекалено мокро е за плуване, Всички лодки на света са се запътили насам.