Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

— Спокойно — рекох, протегнах се и порових из листовете. Само празни страници и нищо повече.

Брадли мушна пръст в звънеца и го задържа там.

Може би чиновникът надуши опасността, защото побърза да се появи.

— Какво е това? — попита Брадли. — Какви си ги забъркал?

Чиновникът зяпна към празните страници.

— Не знам, сър — отвърна той, като промени цвета си. — Папката беше затворена, когато я взех от подноса ви.

Брадли дишаше тежко, понечи да каже нещо, но размисли и махна с ръка към вратата.

— Изчезвай! — заповяда той. Чиновникът излезе.

Настъпи пауза, след което Брадли рече:

— Това може да ми струва работата. Той трябва да е откраднал документите.

— Искаш да кажеш, че е взел съдържанието на папката и е оставил това за заблуда?

Брадли кимна.

— Така трябва да е, Имаше снимка и описание на рапортите по случая, когато му я дадох.

— Нямате ли копия?

Той поклати глава. Замислих се за момент.

— Онзи, който поиска папката — започнах, — не беше ли висок, мургав, силен — нещо от типа на филмова звезда?

Брадли гледаше без да вижда.

— Да. Познаваш ли го?

— Виждал съм го.

— Къде?

— Искаш ли да си получиш документите обратно?

— Разбира се, че искам. Какво имаш предвид?

Изправих се.

— Дай ми време до девет часа утре — казах. — Или ще ти донеса документите, или ще ти доведа мъжа, който ги е взел Работя по един случай, Брадли, и не искам Брандън да се намесва в него. Не е необходимо да докладваш до утре сутринта, нали?

— За какво говориш? — попита Брадли.

— Ще имам документите или мъжа до утре сутринта, ако седиш кротко и си затваряш устата, — повторих и тръгнах към вратата.

— Ей! Върни се! — викна Брадли и стана.

Но аз не се върнах. Взех на бегом четирите етажа до изхода, където Кермън ме чакаше в буика.

Бяхме четирима: Майк Финеган, Кермън, аз и един дребничък мъж с угрижено лице, е черна зацапана шапка с широка периферия, с мръсна риза без сако отгоре и мърляви бели дочени панталони. Седяхме в задната стая на бара на Делмонико, На масата имаше бутилка уиски и четири чаши, въздухът беше изпълнен с цигарен дим.

Дребничкият мъж със зацапаната шапка беше Джо Декстър. Той въртеше товаро-разтоварния бизнес и превозваше стоките до корабите, хвърлили котва в пристанището. Финеган твърдеше, че му е приятел, но по начина, по който Декстър се държеше, човек не би го разбрал.

Бях му направил предложението си и той седеше и ме гледаше така, сякаш ме мислеше за луд.

— Съжалявам, мистър — рече накрая. — Не мога да го направя. Ще си съсипя бизнеса.

Кермън се беше разплул в стола си, с цигара в уста и със затворени очи. Отвори едното си око и каза:

— На кой му пука за бизнеса? Трябва да се отпуснеш, братко. В живота, освен бизнес, има и други неща.

Декстър облиза устните си, Намръщи се на Кермън и застана като на тръни в стола си. После се обърна умолително към Майк.

— Не мога да го направя — повтори той. — Не и такова нещо. „Дрийм Шип“ са едни от най-добрите ми клиенти.

— Това няма да продължи още дълго — рекох. — Вземай парите, докато още ти ги предлагат. Ще спечелиш стотачка от тая работа.

— Стотачка. — Лицето му се изкриви в презрителна усмивка. — Шерил ми плаща повече всеки месец; това са постоянни доходи. Няма да го направя.

Дадох знак на Майк да не го взема навътре. Беше се привел напред, а от гърлото му излизаше ръмжащ звук.

— Виж — обърнах се към Декстър, — всичко, което се иска от теб, е да доставиш този сандък на кораба тази нощ. Направи го и ще получиш стотак. Какво те плаши толкова?

— А в сандъка ще бъдеш ти — каза Декстър. — Вървете по дяволите. На никой не е позволено да пристъпи на този кораб без разрешение. Ако те хванат — а те ще го направят — ще разберат, че аз имам нещо общо с това. Най-малкото, което Шерил ще направи, е да закрие сметката ми. По-вероятно е обаче да изпрати някой да ми пробие черепа. Няма да го направя.

Докато пълнех отново чашите, погледнах часовника си. Беше седем и половина. Времето напредваше.

— Слушай, Джо — рече Майк, накланяйки се напред, — този човек ми е приятел, ясно ли е? Иска да се качи на борда на този кораб и ще се качи, ясно ли е? Шерил не е единственият, който може да пробива черепи. Ще свършиш ли работата или да ставам лош?

Кермън извади 45-калибровия си колт и го сложа на масата.

— А когато той свърши, ще започна аз — обади се той.

Декстър погледна колта и се отмести от втренчения поглед на Майк.