Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

— Надявах се да се видя с мис Кросби — казах. — Чувам, че не била добре.

— Така е. Страхувам се, че не е достатъчно добре дори, за да приема посещения. — Имаше дълбок, контраалтов глас, който сякаш отекна в тялото ми.

— Това е много лошо — отвърнах и хвърлих бърз поглед към краката й. Тези на Бети Грейбъл 4 4 Бети Грейбъл — американска актриса (1916–1973). може и да бяха по-хубави, но нямаше какво повече да се желае. — Току-що пристигнах в града. Аз съм неин отдавнашен приятел. Нямах представа, че е болна.

— Вече от няколко месеца не е добре.

Имах чувството, че за сестра Гърни болестта на Морийн Кросби не е най-привлекателната тема за разговор. Беше само усещане. Може би грешах, но не ми се вярваше.

— Нищо сериозно, надявам се?

— Е, не е сериозно, но има нужда от много почивка и спокойствие.

Ако беше получила поне малко насърчение, това щеше да бъде за нея знак да се прозее.

— Е, тук е достатъчно спокойно — казах усмихнат. — Спокойно и за вас, предполагам?

Точно това й трябваше. Човек можеше да види, че е готова да разпусне косата си.

— Спокойно? Със същия успех бих могла да бъда погребана в гробницата на Тутанкамон — възкликна тя, но после като си спомни, че от нея се очаква да бъде медицинска сестра в най-добрите традиции на Флорънс Найтингейл 5 5 Флорънс Найтингейл — англ. медицинска сестра (1820–1910), основоположника на съвременното медицинско сестринско обслужване. , прояви благоприличието да се изчерви. — Предполагам, че не трябваше да го казвам? Не е много редно.

— С мен няма нужда да се притеснявате за добрите обноски — уверих я. — Аз съм човек, с когото лесно се общува, а след двойно уиски с вода това става дори още по-лесно.

— Е, чудесно. — Очите й зададоха въпрос, а моите й отговориха. Внезапно тя изхихика. — Ако нямате нещо по-добро за правене…

— Както казва един мой стар приятел: „Какво по-добро има за правене?“

Оскубаната вежда се повдигна.

— Мисля, че бих могла да му отговоря, ако той наистина иска да узнае отговора.

— Тогава го кажете на мен, вместо на него.

— Може, в някой от близките дни. Ако действително имате желание да пийнете, заповядайте вътре. Знам къде е скрито уискито.

Последвах я в просторна стая, в която се влизаше откъм преддверието. Тя леко се полюшваше при всяка стъпка, като добре контролираше тежестта на хълбоците си. Те се раздвижваха под строгата бяла дреха, подобно на бейзболна топка, с леки завъртания. Бих могъл да вървя цял ден след нея, наблюдавайки тези движения.

— Седнете — рече тя, като посочи едно канапе дълго към осем стъпки. — Ще ви приготвя питието.

— Чудесно — отвърнах, настанявайки се върху покритата с възглавнички повърхност. — Но при едно условие. Никога не пия сам. Много държа на това.

— Както и аз — отвърна тя.

Наблюдавах я как изважда бутилка „Джони Уокър“, две чаши от по една пинта 6 6 Пинта — английска мярка за обем на течности, равна на около половин литър. и бутилка „Уайтрок“ от нишата в шкаф от времето на английския крал Джеймс I.

— Бихме могли да сложим лед, но това означава да помоля Бенскин, а предполагам, че в момента можем да минем и без него, нали? — обърна се тя към мен, като ме гледаше изпод ресниците, които приличаха на редици извити релси.

— Ледът е без значение — отвърнах — и внимавайте с „Уайтрок“-а. Това нещо може да съсипе хубавото уиски.

Тя сипа по три инча уиски във всяка чаша и добави по една чаена лъжичка от „Уайтрок“-а.

— Така добре ли е за вас?

— Изглежда чудесно — отговорих, като протегнах ръка. — Може би не е зле да се представя. Казвам се Вик Малой. За приятелите — само Вик, а всички красиви блондинки са мои приятели.

Тя седна без да си прави труда да придърпа полата си. Имаше прекрасни колене.

— Вие сте първият ни посетител от пет месеца насам — каза. — Вече бях започнала да си мисля, че това място е прокълнато.

— Като го гледа човек, би казал, че е така. Ще ме подкрепите в това, нали? Последният път, когато бях тук, то си беше имение, не пущинак. Никой ли не се грижи вече за поддържането му?

Тя повдигна добре оформените си рамене.

— Знаете как е. На никого не му пука.

— Всъщност, колко зле е Морийн?

Тя се нацупи.

— Вижте, не може ли да говорим за нещо друго? Толкова ми е омръзнала Морийн.

— Тя не е и моята страст — отвърнах, отпивайки от уискито. Беше достатъчно силно, за да предизвика пришки по гърба на бик. — Само че навремето се познавахме и съм любопитен. Какво точно й се е случило?