Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

— Изрови и всичко, което имаме за Кросби.

Когато тя беше вече в предната стая на офиса, казах:

— Сигурен съм, че е мъртва. Предполагам, че ще трябва да върнем тези пари на наследника й.

— Ако го направим — възрази Кермън, който винаги с нежелание се разделяше с пари, — пресата маже да раздуха случая. Такава история ще бъде страхотна реклама за начина, по който си вършим работата. Ще трябва да обмислим всяка наша стъпка, Вик. Може би ще е по-умно да задържим парите и да си замълчим.

— Не можем да го направим. Ако не сме били полежи, то поне нека бъдем честни.

Кермън отново се отпусна в креслото.

— По-добре ще е да не разлайваме кучетата. Кросби е в нефтения бизнес, нали?

— Беше. Мъртъв е. Застрелял се е неволно преди около две години. — Взех ножа за разрязване на писма и започнах да пробивам дупки в попивателната хартия. — Мъчи ме мисълта как съм могъл да оставя писмото в тренчкота. Никога няма да го разбера.

Кермън, който познаваше Пола, се усмихна съчувствено.

— Сръгай я в ребрата, ако натяква — посъветва ме услужливо той. — Колко се радвам, че не се е случило на мен!

Продължих да пробивам дупки в попивателната до момента, в който Пола се върна с куп изрезки от вестници.

— Умряла е от сърдечна недостатъчност на 15 май, същия ден, в който е написала писмото. Нищо чудно, че не ти се е обадила — каза тя, затваряйки вратата.

— Сърдечна недостатъчност? На колко години е била тогава?

— На двайсет и пет.

Оставих ножа и потърсих пипнешком цигара.

— Струва ми се, че е била твърде млада, за да умре от сърдечна недостатъчност. Както и да е, дай да видим с какво разполагаме. Какво носиш?

— Не е много. Повечето вече го знаем — отвърна Пола, която бе приседнала на ръба на бюрото. — Макдоналд Кросби е натрупал милионите си от нефтения бизнес. Бил е твърд, противен стар квакер, тесногръд колкото си щеш. Женил се е два пъти. Джанет, с четири години по-голяма от сестра си, е била от първата му жена, Морийн — от втората. Оттеглил се е от бизнеса през 1943 и се е установил в Оркид Сити. Преди това е живял в Сан Франциско. Момичетата са толкова различни, колкото може да бъде. Джанет е била прилежна и е прекарвала повечето време, рисувайки. Няколко от работите й с масло са изложени в „Артс Мюзиъм“. Изглежда е била доста талантлива, обичала е самотата и е имала чепат нрав. Морийн е красавицата на семейството. Тя е буйна, вятърничава и разпусната. До самата смърт на Кросби все е попадала на първите страници на вестниците, забъркана в някой скандал.

— Какви скандали? — попитах.

— Преди около две години блъснала човек и го убила на Сентър Авеню. Слуховете разправят, че е била пияна, което е твърде вероятно, като се има предвид, че е пиела като смок. Кросби подкупил полицията и тя се измъкнала с доста голяма глоба за опасно шофиране. После яздила веднъж кон по булевард „Оркид“ гола-голеничка. Някой си се хванал на бас с нея, че няма да посмее да го направи, но тя го направила.

— Нека се разберем — включи се Кермън развълнувано, — конят ли е бил гол-голеничък или момичето?

— Момичето, глупако!

— Къде съм бил аз, бе, та не съм я видял?

— Изминала е само петдесет ярда, преди да я арестуват.

— Ако съм бил наблизо, нямаше да измине и толкова.

— Не бъди вулгарен и млъкни!

— Е, тя наистина изглежда подходящ обект за изнудване — отбелязах.

Пола кимна.

— Знаеш за смъртта на Кросби. Чистел е някакъв пистолет в кабинета си, а той случайно гръмнал и го убил. Оставил е три четвърти от състоянието си на Джанет без никакви уговорки, с които да я обвързва, и една четвърт на Морийн — на вяра. Когато Джанет умира, Морийн наследява всичко и изглежда си променя характера. Откакто е загубила сестра си, нито веднъж не е била обект на пресата.

— Кога е умрял Кросби? — попитах.

— През март 1948. Два месеца преди Джанет.

— Много удобно за Морийн.

Пола повдигна вежди.

— Да. Джанет е била силно разстроена от смъртта на баща си. Никога не е била много устойчива и пресата твърди, че шокът я е довършил.

— Все едно, пак е много удобно за Морийн. Не ми харесва тая работа, Пола. Може би съм твърде подозрителен. Джанет ми пише, че някой изнудва сестра й и точно тогава внезапно умира от сърдечна недостатъчност, така че сестра и наследява парите й. Това е прекалено удобно, по дяволите.

— Не виждам какво можем да направим — рече Пола, като се мръщеше. — Не можем да представляваме мъртъв клиент.

— О, напротив, можем. — Потупах петте стодоларови банкноти. — Или трябва да върна тези пари на наследничката й, или да се опитам да ги заслужа. Мисля, че ще се опитам да ги заслужа.