Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

Бланд направи стъпка напред и после размисли. Тя не можеше да избяга. Вече беше стигнала до масивната врата и удряше по нея с юмруци.

Всичко това стана за секунди. После от банята се появи сестрата: висока, със силно телосложение и продълговато лице с остри черти, пребледняло от уплаха и гняв. Тя погледна надолу по коридора към голия гръб на момичето. После погледна към Бланд.

— Разкарай пациента си оттук — каза тя. — Разкарай се и ти, маймуна такава!

— Я по-спокойно — отвърна Бланд, все още загледан в момичето. — Оставила си я да излезе, ти, глупава, дърта магарицо!

— Разкарай пациента си оттук или ще докладвам за теб — заплаши го сестрата вбесено.

— Направи го — отвърна й Бланд, като се подсмихна.

— Хайде, малкия — рече той и ме хвана за ръката. — Веселбата свърши. Не можеш да се оплачеш от мястото. Обграден си с внимание и е пълно с мацки като във „Фоли Бержер“ 19 19 Фоли Бержер — известно развлекателно заведение в Париж, където се поставят оперети и мюзикъли. . Какво повече можеш да искаш?

Той ме набута в банята, разположена срещу тази, от която беше изскочило момичето, а сестрата тръгна по коридора. Момичето я видя, че се задава и се обърна с лице към нея; писъците му сякаш разцепиха главата ми и изопнаха нервите ми. Бях щастлив, когато вратата на банята се затвори и ме спаси от крясъците.

Бланд, беше развълнуван. Твърдите му малки очички блестяха, езикът му продължаваше да облизва устните.

— Страхотно парче! — каза той като на себе си. — Не бих изпуснал такава гледка дори срещу седмичната си заплата. Ей, ти, събличай се и влизай във ваната. Ама че късмет да седя тук и да те пазя, след като онова сладурче е на показ.

— Престани да се държиш като дете — отвърнах, докато събличах халата и пижамата. — Коя е тя, между другото?

— Сладурчето? Не може да я познаваш. Едно време беше сестра: побърка се неочаквано, когато приятелят й я заряза. Както и да е, това е историята. Тук е отпреди аз да дойда. Да ме убиеш, не мога да разбера защо е трябвало да откача заради това, че приятелят й я е зарязал. Лично аз бих я връткал всеки път щом й се прииска.

Лежах неподвижно във ваната с безизразно лице. Сестра! Дали не беше изчезналата сестра, за която ми беше споменал Мифлин? Вероятно беше.

— Казва се Анона Фрийдландър — прав ли съм? — изстрелях.

Бланд се изненада.

— Откъде знаеш?

— Детектив съм — отвърнах тържествено.

Бланд се ухили, седна на една табуретка до ваната я запали цигара.

— Хайде, действай, малкия. Не мисли сега за детективството. Имам много неща да върша. — Хвърли завеяно клечката във водата.

— Какво му има на Хопър? — смених аз темата. — Защо е тук?

— Хопи е много специален случай — отвърна той и поклати глава. — Има определени периоди в месеца, когато дори аз не се приближавам до него. Не би го повярвал така като го гледаш, нали? Голям измамник е. Ако не бяха парите на стареца му, щеше да е в затвора. Убил е едно момиче: разкъсал гърлото й със зъби. Ще остане тук до края на дните си. Човек никога не може да бъде спокоен с него. Когато е в лошо настроение, той е убиец. Единият ден си е съвсем наред, на следващия е опасен като тигър в гладна стачка.

Започнах да се чудя дали Бланд можеше да бъде подкупен.

— Какво ще кажеш за една цигара? — попитах, отпускайки се във водата. — Не бих отказал.

— Разбира се, малкия. Стига да се държиш добре, ще се отнасям към теб като към роден брат. — Той извади пакет „Лъки Страйк“, даде ми една цигара я ми я запали. — Отначало всички вие се опитвате да се правите на много важни и да създавате неприятности. Послушай ме и не го прави. Имаме начини да се справяме с тези неща. Само го запомни.

Глътнах дима. Не беше толкова приятно, колкото очаквах.

— Колко време, според теб, ще ме държат тук?

Той извади от джоба си дълъг пощенски плик и изтръска пепелта в него, после го сложи до ваната, за да мога и аз да го използвам.

— Като ти гледам документите, малкия, тук си завинаги.

Реших да опитам.

— Какво ще кажеш да спечелиш сто долара?

— Като направя какво? — малките очички застанаха нащрек.

— Нещо много лесно — да се обадиш на един мой приятел.

— И какво да му кажа?

Само че беше се съгласил малко прекалено бързо и твърде лесно. Погледнах го изпитателно. Подигравателната усмивка го издаде. Разиграваше ме.

— Няма значение — отвърнах, потопих цигарата във водата и сложих мократа угарка в плика. — Забрави го. Дай ми сега една кърпа.