Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

Хопър му каза какво би могъл да направи с яйцето.

Бланд продължи пътя си, хихикайки.

— Не се опитвай, Сийбрайт — посъветва ме Хопър. — Не си струва. Ще те сложат в усмирителна риза и ще те държат във вана със студена вода дни наред. Не лъже за вратата. Не можеш да се измъкнеш, без да имаш ключ.

Реших да изчакам и да видя.

След малко Бланд се върна с електрически само-бръсначки. Включи ги и даде едната на Хопър, а другата — на мен.

— Действайте бързо, малките — каза той, — Днес имам много работа.

— Вечно мърмориш — обади се ядосано Хопър. — Що не се разкараш? Писна ми да гледам грозното ти лице.

— Чувствата ни са взаимни, малкия — отвърна весело Бланд. — Побързайте и си свършете добре работата. Д-р Салзър обича пациентите му да изглеждат добре.

Значи щях да се срещна с д-р Салзър. Не че можех да се надявам на нещо от него, но може и да успеех да го изплаша. Ако Шерил ме беше довел тук, може пък да успеех да убедя Салзър, че отвличането на когото и да било е опасна игра. Не смятах, че има кой знае каква надежда, но си струваше да опитам.

След като се избръснах, Бланд дойде с бял памучен халат.

— Без щуротии, малкия — предупреди ме той е шепнещия си глас и заобиколи леглото ми, за да свали белезниците. — Просто се успокой.

Лежах кротко, докато той сваляше белезниците. Хопър ме наблюдаваше с нескрит интерес. Бланд се отдръпна на няколко фута и също ме погледна.

— Ставай горе, малкия.

Сгънах крака и ги измъкнах изпод чаршафа, после се извъртях, спуснах ги на пода и станах. В момента, в който усетих тежестта си върху краката, разбрах, че е безсмислено да предприемам каквото и да е. Краката ми бяха прекалено нестабилни и слаби. Не бих могъл да избягам, дори да ме гонеше разярен бик.

Направих несигурна крачка напред и незабавно седнах на пода. Можех и да не се свлека на пода, но ми хрумна, че няма да е зле да накарам Бланд да си мисли, че краката ми са много по-слаби, отколкото бяха в действителност.

Надигнах се на четири крака и се изправих. Бланд не помръдна. Беше подозрителен и нямаше намерение да се остави да го надхитря.

— Ще ми помогнеш ли, ако обичаш? — озъбих му се. — Иначе ме остави да се върна в леглото.

— Виж какво, малкия, предупреждавам те — каза меко той. — Не се опитвай да правиш каквото и да било, за да не ти бъде последното нещо, което ще си направил за доста дълго време.

— Стига си хленчил. Какво ти става бе? Да не си се уплашил от мен?

Явно така трябваше да му се говори, защото той се протегна и ме хвана за ръката.

— Не мога да се изплаша от теб, малкия, нито пък от някой друг.

Помогна ми да облека халата, отвори вратата и двамата заедно прекрачихме прага към дълъг, широк коридор. Направих още няколко крачки и спрях, като че ли все още не се чувствах много уверен в силите си. Това ми даде възможност да се огледам надясно и наляво. Единият край на коридора завършваше с масивна врата, а другият беше плътно затворен от висок прозорец, закрит с гъста решетка.

— О’кей, малкия — рече Бланд, като се подсмихна. — Вече се огледа, хайде сега да вървим. Обясних ти какво е положението. Вече и сам видя.

Да, видял бях.

Минах заедно с Бланд по коридора, като размишлявах. Трябваше някак си да се добера до ключа от тази врата и от белезниците. Или трябваше да го направя, или щях да стоя тук, докато им омръзнеше да ме пазят, или докато изгниех.

Неочаквано бяхме стреснати от писък на уплаха и силно строполясване, сякаш някой или нещо тежко беше паднало.

Бланд ме хвана за ръката.

Близката врата се отвори и в коридора изскочи момиче. Първото нещо, което се набиваше на очи, беше пълната й голота. Изглежда беше изскочила направо от ваната, защото по бялата й кожа блестяха капчици вода, а по тънките й ръце личаха следи от сапун. Беше руса и косата й образуваше къдрав ореол около главата. Не беше красавица, но не беше в безлична. Имаше у нея нещо привлекателно. Несъмнено и категорично беше привлекателна и аз подозирах, че тя не би била чак толкова привлекателна с дрехи, колкото беше без тях. Предположих, че е на около двайсет и пет. Имаше хубаво тяло, дълги крака, високи гърди, а кожата й беше с цвета на бита сметана.

Чух как Бланд си пое дълбоко въздух.

— По дяволите! — изруга той под носа си, скочи напред, дебелите му пръсти се протегнаха към момичето, очите му светеха от животинска възбуда. Той сграбчи ръката на момичето и писъкът й се удари в тавана, след което се разби в стените. Ръката му се плъзна по насапунисаната й кожа, тя се завъртя и побягна надолу по коридора. Тичаше с неочаквана грация и бързо като вятъра.