Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

Един мускул на лицето му потрепна, ноздрите му се разшириха.

— Какво имате предвид под „нередно“? Тя умря от злокачествен ендокардит. Симптомите не могат да се сбъркат. Освен това д-р Салзър беше там. Нямаше нищо нередно. Не разбирам какво наистина имате предвид.

— Е, радвам се да го чуя. Какво по-точно означава злокачествен ендокардит?

Той се смръщи безучастно, дори за момент си помислих, че ще ми каже, че не знае, но се съвзе, напрегна остарялата си, отслабнала памет и изрече бавно, сякаш бе извикал във въображението си страница от някакъв медицински речник: „Това е прогресираща микробна инфекция на сърдечните клапи. Частици от възпалените клапи са били отнесени от кръвообръщението по цялото й тяло. Нямаше никакъв шанс. Дори да ме бяха повикали по-рано, нищо нямаше да мога да направя“.

— Точно това ме безпокоеше, докторе — рекох, като му се усмихнах, за да му покажа, че съм на негова страна. — Защо са ви повикали? Вие не сте били лекуващият й лекар, нали?

— Разбира се, че не — отвърна той почти сърдито. — Но няма нищо нередно в това, че са ме повикали. Живея наблизо. Би било неетично д-р Салзър да издаде акта.

— Кой всъщност е д-р Салзър?

Той отново придоби подозрително изражение и пръстите му се плъзнаха измъчено по далията. Виждах, че иска да го оставя на мира, да оставя мозъка му да си почива в кроткото съзерцание на цветята, да не бъде безпокоен от бабаит като мен, на когото явно му харесва да му губи времето.

— Той управлява един от онези шантави санаториуми, а неговият се намира точно до имението на Кросби — отвърна накрая. — Приятел е на семейството. Положението му е такова, че не би било етично той да издаде смъртния акт. Няма необходимите права. Бях много въодушевен от това, че ме извикаха.

Можех да си го представя. Интересно ми беше колко ли са му платили.

— Вижте, докторе — рекох. — Бих искал да изясним това. Опитах се да се срещна с Морийн Кросби, но тя не е добре. Заминавам, само че преди да замина бих искал да имам ясна представа за тази работа. Всичко, което чух, беше, че Джанет внезапно е починала. Вие казвате, че сърцето й било болно. Какво се случи? Там ли бяхте, когато умря?

— Ами не — отвърна тай и в избледнелите му очи отново се появи тревога. — Пристигнах около половин час след смъртта й. Беше умряла в съня си. Симптомите бяха налице. Доктор Салзър ми каза, че е страдала от тази болест от няколко месеца. Той я лекувал. Няма какво толкова да се направи при такива случаи, освен да се препоръча почивка. Не мога да разбера защо задавате толкова много въпроси. — Той погледна с надежда към къщата, за да види дали жена му няма нужда от него. Нямаше.

— Искам само да бъда спокоен — отвърнах и отново се усмихнах. — Вие сте пристигнали в къщата и Салзър вече е бил там. Така ли е?

Той кимна и с всяка секунда ставаше все по-неспокоен.

— Имаше ли още някой там?

— Мис Кросби. По-младата. И тя беше там.

— Морийн?

— Мисля, че така й беше името.

— И Салзър ви заведе в стаята на Джанет? Морийн също ли дойде?

— Да. И двамата дойдоха с мен в стаята. Мла-младата жена изглеждаше много разстроена. Плачеше. — Той докосна далията. — Може би трябваше да бъде направена и аутопсия — каза той внезапно. — Но ви уверявам, че нямаше нужда. Злокачественият ендокардит не може да се сбърка. Човек трябва да се съобразява с чувствата на онези, които са останали след умрелия.

— И все пак след четиринайсет месеца вие започвате да мислите, че е трябвало да бъде направена аутопсия? — леко натъртих думите си.

— Строго погледнато, би трябвало да бъде направена, защото д-р Салзър я е лекувал, а както той ми обясни, е доктор на науките, но не и на медицинските. Само че симптомите…

— Да… не могат да се сбъркат. Още нещо, докторе. Някога виждали ли сте Джанет Кросби преди това? Имам предвид — преди да умре?

Той застана нащрек, като се чудеше дали не му подлагам капан.

— Виждал съм я в колата й, но не съм разговарял с нея.

— И не достатъчно отблизо, за да забележите има ли някакви симптоми на сърдечно заболяване?

Той премигна.

— Не ви разбрах.

— Доколкото схванах, тя е боледувала от тази болест от няколко месеца. Казвате, че сте я видели в колата й. Преди колко време беше това, кога я видяхте? Колко време, преди тя да умре?

— Месец, може би два. Не си спомням.

— Онова, което имам предвид, е — рекох търпеливо, — че при това заболяване тя би трябвало да има някакви видими симптоми, които бихте могли да разпознаете, щом сте я видели преди да умре.