Джеймс Чейс - Ева

— Е? — каза остро.

— Жалко, че се гримираш по този начин. Не ти отива.

Тя моментално се изправи и се взря в огледалото над камината.

— Защо? — попита, вглеждайки се напрегнато в образа си. — Не изглеждам ли добре?

— Изглеждаш, но ще бъде още по-добре без цялата тая цапотия по лицето ти. Нямаш нужда.

Тя продължи да се гледа в огледалото.

— Без грим ще изглеждам като плашило — кача сякаш на себе си, а след това се обърна към мен и се намръщи.

— Някой казвал ли ти е, че си интересна жена? — попитах, преди да успее да заговори. — Имаш характер, а това е повече, отколкото притежават много жени.

Устата й се сви и тя седна. За миг я бях заварил неподготвена, но сега маската се беше появила отново на лицето й.

— Не си дошъл тука, за да ми кажеш, че съм интересна, нали?

Усмихнах й се.

— Защо не? Ако никой не ти го е казвал преди това, значи е крайно време някой да го направи. Аз обичам да отдавам дължимото на жените.

Тя изтърси в камината пепелта от цигарата. Направи го с нервно, раздразнено движение и аз разбрах, че тя не знае какво да мисли за мен. Докато можех да я държа в това състояние, инициативата щеше да бъде моя.

— Няма ли да се извиниш за това? — докоснах раната на челото си.

Тя каза точно, което очаквах:

— Защо да се извинявам? Заслужи си го.

— Предполагам, че да — засмях се. — Следващия път ще трябва да внимавам. Харесвам жените с характер. Съжалявам за начина, по който се държах, но исках да видя каква ще бъде реакцията ти. — Засмях се отново. — Не очаквах да я почувствам.

Тя ме изгледа с недоверие, усмихна се и каза:

— Понякога ме прихващат… но ти си го заслужи.

— Все така ли се отнасяш с мъжете?

Тя се наежи.

— Все как?

— Да ги удряш по главата, ако те дразнят.

Този път тя се закиска.

— Понякога.

— Вече не ми се сърдиш?

— Не.

Наблюдавах я. Както седеше, главата й се отпусна напред, а слабите й рамене се прегърбиха. Отново рязко погледна към мен, когато усети очите ми върху себе си.

— Не ме зяпай така — каза с раздразнение. — Защо дойде?

— Харесва ми да те гледам — отговорих, отпуснах се във фотьойла и се почувствах напълно спокоен. — Не може ли да поговоря с тебе? Нещо странно ли намираш в това?

Тя се свъси. Виждах, че се колебае. Не можеше да реши дали само й губя времето, или съм тук професионално. Беше очевидно, че с мъка сдържа нетърпението си.

— Дошъл си тук само да разговаряме? — погледна ме тя, след което веднага отмести очи. — Не е ли това губене на време?

— Не мисля. С тебе ми е интересно, а освен това обичам да разговарям с привлекателни жени.

Тя погледна към тавана в израз на пресилен гняв.

— О, всички казват така — рече нетърпеливо. Това ме ядоса.

— Ако не възразяваш, не бих желал да бъда причисляван към анонимното „всички“ — казах сприхаво.

Тя изглеждаше изненадана.

— Имаш много добро мнение за себе си, нали?

— Защо не? — Сега беше мой ред да бъда нетърпелив. — В края на краищата кой би повярвал в мен, ако аз самият не си вярвам?

Лицето й потъмня.

— Не харесвам суетни мъже.

— Ти нямаш ли добро мнение за себе си?

Тя категорично поклати глава.

— Откъде накъде?

— Надявам се, че не си просто поредната жена е комплекс за малоценност?

— Много ли такива познаваш?

— Доста. От това ли страдаш?

Тя се загледа в празната камина с внезапно помръкнало изражение.

— Предполагам.

След това вдигна подозрително очи.

— Мислиш ли, че това е смешно?

— Как ти хрумна? По-скоро мисля, че е трогателно, защото нямаш причина.

Тя въпросително повдигна вежди.

— Защо да нямам?

В този момент знаех, че е несигурна в себе си и заинтересувана да знае какво мисля за нея.

— Би трябвало да можеш да си отговориш, ако се размислиш за себе си. А моето първо впечатление за тебе… не, няма значение, не мисля, че ще ти го кажа.

— Хайде — подкани ме тя. — Искам да знам. Какви са първите ти впечатления от мен?

Загледах я изпитателно, сякаш правех внимателна преценка на качествата й. Тя отвърна на погледа ми, чувствайки се неловко, но все пак с желание да разбере. Толкова много бях мислил за нея през последните два дни, че отдавна бях прескочил първоначалните си впечатления.

— Щом наистина искаш да знаеш — започнах с привидно нежелание, — но не мисля, че ще ми повярваш.

— О, хайде де — каза тя нетърпеливо, — не увъртай.

— Добре. Бих казал, че си жена със забележителен характер, независима до определена степен, с горещ темперамент и силна воля, необикновено привлекателна за мъжете и, колкото и да е странно, точна в чувствата си.