Джеймс Чейс - Ева

Нова пауза, след което Ева се обади:

— Ало — каза тя.

— Може ли да дойда и да те видя?

Говорех тихо, за да не ме познае.

— Сега ли?

— След половин час.

— Предполагам, че може. — Гласът й звучеше озадачено. — Познавам ли те?

Помислих си, че е страхотен разговор.

— Не след дълго ще се запознаем — казах и се засмях.

Тя също се засмя. Смехът й звучеше добре по телефона.

— Тогава най-добре идвай — каза тя и затвори.

Оказа се толкова просто и лесно.

Лоръл Кениън беше тясна улица с пръснати покрай нея къщи като в малките градове, отчасти скрити зад храсти и дървета.

Карах бавно по улицата, докато видях номера на Ева, изрисуван върху малка бяла врата. Спрях и слязох от колата.

Наоколо нямаше никого, а и самата къща изглеждаше дискретна. Веднага щом преминах през портата, високият жив плет ме скри от улицата. Тръгнах по пътеката, слизаща стръмно към входната врата, която от своя страна беше прикрита от вътрешна веранда. Прозорците от двете страни на вратата бяха закрити с кремави завеси от муселин. Трябваше да сляза надолу по няколко дървени стъпала, преди да се изравня с входната врата.

Чукалото на вратата представляваше железен пръстен, преминаващ през тялото на гола жена. Беше добра изработка и аз му се полюбувах няколко секунди, преди да почукам. Зачаках, съзнавайки, че сърцето ми бие от прикрито вълнение.

Почти веднага чух изщракването на електрическия ключ за осветлението и след това вратата се отвори. Висока, грубовата жена почти с моя ръст застана решително на прага.

Светлината от коридора ме обля, докато тя остана в сянка. Можех да почувствам как очите й пълзят по мен, след което, сякаш удовлетворена от видяното, тя се отмести встрани.

— Добър вечер, господине. Имате ли определена среща?

Пристъпвайки покрай нея в антрето, аз я огледах с любопитство. Беше жена на около четиридесет и пет с червено лице. Чертите й бяха остри, с остра брада, остър нос и малки блестящи очи. В усмивката й имаше точната доза дружелюбна сервилност.

— Добър вечер — казах аз. — Госпожица Марлоу тук ли е?

Почувствах остро смущение и раздразнение. Беше ми отвратително, че тази жена ме вижда и знае защо съм дошъл в гадната малка къщичка.

— Бихте ли минали оттук, господине?

Тя тръгна по коридора и отвори една врата.

Устата ми беше пресъхнала и усещах пулса си как биеше в слепоочията ми, когато влизах в стаята.

Не беше голяма стая. Точно срещу мен стоеше тоалетна масичка, оборудвана с многоъгълно огледало. На пода пред нея имаше дебел бял килим. От лявата страна на килима беше поставен малък скрин, върху който бяха наредени няколко миниатюрни стъклени животни. По-далече вдясно имаше евтин, боядисан в бяло гардероб. Голямо легло-диван, покрито със седефено-розово покривало, заемаше останалото пространство.

Ева стоеше до празната камина. До нея имаше малък фотьойл и нощна масичка с лампион и няколко книги.

Тя носеше същия син халат с къси ръкави и лицето й бе неподвижно под грижливо поставения грим.

Вгледахме се един в друг.

— Здравей — усмихнах й се аз.

— Здравей.

Лицето й не се промени, не помръдна. Това беше изпълнен с подозрение, студен поздрав.

Стоях, загледан в нея, леко смутен, озадачен, задето тя не показва никаква изненада, че отново ме вижда, и раздразнен от халата й. Но независимо от враждебната атмосфера кръвта препускаше във вените ми.

— Ето че се срещаме отново — казах малко несигурно. — Не си ли изненадана да ме видиш?

Тя поклати глава.

— Не… познах те по гласа.

— Обзалагам се, че не си — казах аз. — Майтапиш се.

Устните й се свиха.

— Познах те… освен това те очаквах.

Трябва да съм показал пълната си изненада, защото тя внезапно се разсмя. Напрежението спадна моментално.

— Очаквала си ме? — повторих аз. — Защо?

Тя погледна встрани.

— Няма значение.

— Но за мен има — настоях, минах покрай нея и седнах на фотьойла. Извадих табакерата си и й предложих цигара.

Веждите й скочиха нагоре, но тя взе.

— Благодаря — каза.

Подвоуми се и след това седна на леглото до мен.

Аз също си взех цигара, щракнах със запалката и когато тя се наведе напред да запали, казах:

— Кажи ми защо си ме очаквала.

Тя поклати глава:

— Нямам намерение.

Изпусна дим през ноздрите и огледа неловко стаята. Беше в отбранителна позиция и аз инстинктивно почувствах, че е нервна и несигурна в себе си.

Наблюдавах я няколко секунди. Веднага щом усети очите ми върху лицето си, тя се обърна и ме погледна.