Джеймс Чейс - Дай ми смокинов лист

— Каква нощ, а? — казах аз.

— Ето затова си мисля, че се беше забъркал в нещо — тя ме погледна в очите. — Тази история говори ли ти нещо, Дърк?

— Е, той е мъртъв — отговорих. — Забрави го, Пеги. Разкажи ми за себе си.

През следващия половин час слушах за неизбежните съмнения и надежди на едно младо момиче. Бях се научил да бъда добър слушател. Знаех, че има нужда да говори за себе си и казвах каквото трябва, когато трябва.

Най-накрая тя изпусна парата и ми се усмихна.

— Досега с никого не съм разговаряла така, както с теб. Извинявай, ако съм те отегчила.

Ухилих й се.

— Всичко ще се оправи, Пеги — окуражих я аз. — Ще имаш и други неприятности, но ще се справиш с всичко. Говори със стария Уилис Полак. Ще намери купувач за хотела, но преди това се върни и помагай на баща си.

— За първи път срещам мъж, който да ме разбира така, както ти, Дърк! — каза тя в отговор.

След това си тръгнах и умът ми трескаво смилаше чутото от нея.

Върнах се в хотела и казах на Боб Уайът, че дъщеря му е добре и че ще се върне на следващия ден. Тази новина го подмлади поне с пет години.

На вечеря изядох чудесна порция задушени миди. След това се качих в стаята си, пуснах телевизора и изгледах повторението на някакъв уестърн с много динамика. Когато филмът свърши някъде към 22:45, взех силното си джобно фенерче, проверих пълнителя на пистолета и слязох във фоайето.

На рецепцията дълбоко спеше старият Ейбрахам. Двама търговци обсъждаха сделките си. Когато излязох на опустялата улица, те дори не ме удостоиха с поглед. Сърл си лягаше рано.

Канцеларията на шерифа бе потънала в тъмнина. Светеха само няколко слаби улични лампи. Нататък беше тъмно.

С бърза крачка, като се движех в сенките, стигнах до фабриката на Уедърспун. Тръгнах по тясната пътека покрай стената, докато намерих вратата, за която ми каза Пеги. Спрях и се ослушах. Чувах ръмженето на колите по шосето в далечината. Всичко останало беше замряло в тишина. Вонята на жаби беше надвиснала в топлия, влажен въздух.

Натиснах вратата и тя се отвори. Влязох в двора. Всички постройки, включително и офисът на Уедърспун бяха тъмни.

Голямата луна осветяваше двора и хвърляше причудливи сенки.

Пресякох двора, застанах пред вратата на офиса и натиснах дръжката. Не очаквах да се отвори, така че не бях разочарован. Светнах с фенерчето и видях, че има три ключалки — горе, по средата и долу. Тази врата не можеше да се отвори със сила. Заобиколих отзад и видях още една врата. Тя също беше заключена солидно.

Отстъпих назад и огледах постройката. Имаше малка, наклонена стряха, балкон, към който водеха прозорците на жилището, и след това беше покривът. Върнах се в двора. Огледах се наоколо и след малко намерих къса стълба, захвърлена в тревата край една от бараките. Взех я и я занесох зад постройката с офиса. Опрях я на стената и се изкачих на стряхата. Оттам прекрачих парапета на балкона. Единият от прозорците беше полуотворен. Бутнах го, за да се отвори широко и се ослушах. Прекрачих го и с помощта на фенерчето огледах голямата добре мебелирана спалня. В леглото преспокойно можеха да спят трима души. Представих си как Пеги е лежала на него и е предлагала хубавото си тяло на Уедърспун. Прекосих стаята, отворих вратата и се озовах в тъмен коридор. Отворих още една врата и влязох във всекидневната — също добре мебелирана, подредена и чиста.

Не ме интересуваше жилището на Уедърспун. Исках да сляза в офиса му. Намерих стълбите, слязох долу и осветих солидната врата, зад която знаех, че е той. Беше заключена и отново не беше от онези, които могат да се отворят със сила.

Отчаян се върнах горе в апартамента. Влязох в спалнята и отворих големия гардероб срещу леглото. Дрехите на Уедърспун висяха в стройни редици. Отне ми известно време, докато проверя джобовете на няколко костюма, но не открих нищо. Проверих и чекмеджетата — бяха пълни с ризи, бельо, чорапи. Нямаше нищо интересно за мен.

Най-накрая, след половин час търпеливо търсене, се сетих да отворя малкото чекмедже на нощното шкафче. Вътре имаше няколко презерватива и ключ. Изпълнен с надежда, слязох долу при заключената врата и опитах да я отключа. Успях и влязох в Офиса. Отидох до голямото бюро, зад което седеше Уедърспун, когато го видях за първи път. Всички чекмеджета бяха заключени. Седнах на стола и огледах внимателно ключалките. Само професионалист можеше да се справи с тях.

Отдалечих се от бюрото, видях една врата и през нея влязох в малка стаичка. В нея имаше висока чак до тавана стоманена врата. Беше заключена със стоманен лост и катинар. Освен това имаше още две ключалки. При липса на ключовете можеше да я отвори само динамит.