Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Без да поглеждам към Фаншоу, за да видя дали е съгласен с мен, аз бутнах полиците обратно към Дени.

— Ще трябва да ги задържите, докато завърши следствието. Във всеки случай те трябва да се включат в документите на мис Джелърт и да се изпратят на нейния адвокат.

— Така ли? — той изглеждаше смутен. — Но те нямат никаква стойност. Нужно ли е?

Втренчих се в него, като се опитвах да реша дали разиграва театър. Хрумна ми, че може би се опитва да ме накара да призная, че полиците имат стойност, но като погледнах честното му и объркано лице, се отказах от тази идея.

— Не трябва да унищожавате никакви лични документи, свързани с починал човек, без разрешението на изпълнителите на завещанието — казах бавно аз. — Тя има ли адвокат?

— Не знам. Съмнявам се. Може би е по-добре да поговоря с Кон.

— Да, по-добре е така да направите.

Той прибра полиците в куфарчето си и стана.

— Трябва да тръгвам, ако искам да отида днес в Спрингвил. Благодаря ви за всичко, мистър Хармъс.

Когато той излезе, аз угасих цигарата си, бутнах стола назад и поех дълбоко въздух.

— Давай — казах аз, без да погледна Фаншоу. — Кажи си всичко, щом ти се иска.

— Аз бих направил точно същото — каза мрачно Фаншоу. — Доволен съм все пак, че го направи ти, а не аз. Нямаше никакъв друг начин. Мислиш ли, че той беше искрен?

— Че беше искрен — беше — каза Медъкс, влизайки. — Аз слушах отвън. — Той ми хвърли свиреп поглед. — Нямаше ли да е по-мъдро, ако беше почакал да се консултираш с мен, преди да му върнеш така спокойно полиците?

— Защо да чакам? — казах аз. — Мислиш ли, че ти щеше да го направиш по-грациозно от мен? Сигурно щеше да ти се спука някой кръвоносен съд.

Той реши да каже нещо, после се ухили.

— Вероятно щеше — рече той.

Бях съвсем сигурен, че щом Дени даде на Кон полиците, ще бъде предявен иск. Времето течеше. Убеден бях също, че Медъкс прави грешка, като не ме пуска да идентифицирам тялото на момичето, което според Кон беше Сюзън Джелърт. Ако е имало подмяна и е била убита всъщност Корин, а аз успеех да го докажа, целият заговор щеше да пропадне. Въпреки заповедите на Медъкс, реших да отида в Спрингвил, да се вмъкна в моргата и да се уверя, че момичето е Сюзън. Ако отидех там достатъчно късно, рискът да ме видят щеше да е нищожен.

Като казах на Медъкс, че отивам до Южноамериканската параходна компания да проверя дали Корин е отплавала за Буенос Айрес, аз се върнах в хотела.

Качих се в стаята си и се хванах за телефона. Един петминутен разговор с чиновника в параходната компания ме убеди, че момиче под името Корин Кон наистина плаваше и бе отпътувало вечерта в деня, когато бях срещнал Корин на летището. Дали момичето наистина бе Корин не знаех нито аз, нито пък чиновникът, но това свидетелство беше достатъчно убедително за пред съда.

После поръчах разговор с хотела на Хелън в Сан Бернадино, за да науча, че тя била излязла, но се опитвала да се свърже с мен. Оставих дълго съобщение, в което й разказвах за смъртта на Сюзън и което заинтригува момичето от другия край. Само професионализмът й я възпря да ми зададе въпроси.

Затворих, отидох до куфарчето си и изкопах бутилката скоч, която носех със себе си за спешен случай. Това не беше точно спешен случай, но ме чакаше дълго шофиране и си помислих, че не е зле да се подсиля. Бях отпрал една глътка и тъкмо се канех да повторя, когато телефонът иззвъня.

Като се надявах да е Хелън, грабнах слушалката и казах: „Тук е Стив Хармъс“ с внушително силен глас с надеждата да впечатля Хелън, ако беше тя. Но не беше. Беше Алън Гудиър.

— Видя ли вестника? — попита той с писклив глас. — Онази проклета Джелърт е била убита!

— Да, знам — казах аз. — Точно се канех да ти се обадя — което беше лъжа. Изобщо бях забравил за него. — Бях в кантората. Медъкс снася квадратни яйца.

— Ама как може да си толкова спокоен — каза той, като думите му се трупаха една върху друга. — Какво ще правим? Медъкс какво казва?

— Успокой се, Алън. Ще ми спукаш тъпанчетата.

— На теб ти е лесно да се шегуваш! — каза той. — Ами аз? Как мислиш, че се чувствам? Какво ще правим сега?

— Нищо. Защо трябва нещо да правим?

Последва кратка рязка пауза.

— Медъкс ли каза така? — Сега гласът му беше по-овладян.

— Да.

— Искаш да кажеш, че няма да уважим иска?

— Те още не са предявили такъв. Какво те кара да мислиш, че ще го направят?

— Разбира се, че ще го направят! Тя е умряла от загуба на кръв! Това не го бях предвидил в полицата. Щом полицата попадне в ръцете на един печен адвокат, той ще види, че сме безсилни срещу иск.