Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Медъкс изсумтя.

— Според твоите собствени думи Корин е на кораба за Буенос Айрес.

— Така ми каза тя, но ние не знаем дали е на борда. И друго-това може да е била Сюзън с тъмна перука, която да си е осигурявала алиби. Има поне едно нещо, което мога да направя. Мога да видя дали е на борда. Проверката няма да ми отнеме много време.

Медъкс сви рамене.

— Проверявай, ако искаш, но това е само загуба на време. Щом мисис Кон ти е казала, че ще отплава за Буенос Айрес, можеш да заложиш последния си долар, че е отплавала. В тази далавера е заложен един милион и те няма да се издънят за такава, дребна работа.

— Сигурно си прав. Въпреки всичко ще проверя. Все някога трябва да направят погрешна стъпка. Но не разбираш ли колко жизненоважно е да идентифицираме тялото?

— Нищо не мога да направя — каза Медъкс, като тресна с юмрук по бюрото. — Ако докажем в съда, че не сме били повикани да видим тялото и че не сме имали възможност да го идентифицираме, можем да предявим съмнение за идентификацията. Може и да не ни отведе далече, но ще предизвика забавяне и дори съмнение, ако Бергман се справи добре.

— Все пак мисля, че би трябвало да идентифицираме тялото — казах аз упорито.

Медъкс беше на път да избухне, когато на вратата се почука и мис Фейвършъм, секретарката на Фаншоу, подаде глава.

— Мистър Брад Дени търси мистър Хармъс — каза тя.

Медъкс се усмихна. Приличаше на кръстоска между вълк и тигър.

— Започва се — каза той, като стана. — Не губи време, нали? — Той се обърна към Фаншоу: — По-добре е да останете. Засега аз ще стоя настрана. Вие също останете, мис Фейвършъм, и запишете всяка дума. — Той погледна към мен. — Внимавай, Хармъс. Не признаваме нищо. Разбра ли? Кажи му да поднесе иска писмено. Ако те натиска, отричай всякакво наше задължение и му кажи, че си е негова работа дали ще ни съди, ако иска да му платим. О’кей?

— Да — казах аз.

Ние почакахме, докато той излезе от кантората, после Фаншоу каза:

— Поканете мистър Дени.

Фаншоу ми махна да седна на бюрото му, а той остана до прозореца.

— Ти ще говориш — каза той шепнешком. — Аз ще се намесвам, ако е необходимо.

Вратата се отвори и Дени влезе. Той изглеждаше блед и измъчен. Докато се приближаваше към мен с протегната ръка, мис Фейвършъм отиде тихо до другото бюро и незабелязано отвори бележника си.

— Чухте ли? — попита Дени, докато се ръкувах с него.

— Радвам се да ви видя отново — казах му аз, като му махнах с ръка към един стол. — Как се справихте в Ню Йорк?

— Оставете това — сряза ме той. — Чухте ли за Сюзън? Тя е мъртва!

— Мъртва? Какво се случи?

Фаншоу се приближи тихо до бюрото и прибра вестника, който и двамата бяхме забравили. Сгъна го и го пусна в кошчето за боклук.

— Ужасно е — каза Дени и седна. Съмнявах се дали мъката и отчаянието на лицето му може да са актьорска игра. Той наистина изглеждаше, сякаш беше понесъл тежък удар. — Горкото момиче си срязало артерия. Тя беше на онзи проклет остров. Не е имало кой да й помогне. Тя… тя умряла от загуба на кръв.

— Господи! — казах аз, като седнах. — Не можете да си представите колко съжалявам. Кога е станало?

— Вчера. Аз току-що се върнах от Ню Йорк и го прочетох във вестника: Телефонирах на Пийт Ийгън в хотел „Спрингвил“ и той ми разказа подробностите. Кон не си е дал труд да се свърже с мен, а Корин е на път за Буенос Айрес. Следобед заминавам за Спрингвил.

— Мога ли да направя нещо за вас?

— Не, нищо, благодаря ви все пак. Дойдох да поговоря с вас за застрахователната полица.

Започва се, помислих си аз и хвърлих поглед към Фаншоу.

— Впрочем бих искал да ви запозная с Тим Фаншоу. Той е шеф на нашия филиал тук.

Фаншоу се приближи и се ръкува.

— Какво за полицата? — попитах аз, когато те свършиха с размяната на учтивости.

— Ами сега като Сузи е мъртва, тя вече няма да й е необходима, разбира се. Чудех се за вноските. Ще трябва ли да ги плащам до края на годината?

За миг не можах да повярвам, че съм чул правилно. От начина, по който Фаншоу се вдърви, разбрах, че и той бе изненадан колкото мен.

Запазвайки лицето си безизразно, казах:

— О, не. Вноските спират автоматично с нейната смърт.

Дени изглеждаше облекчен.

— А, камък ми падна от сърцето. В момента съм малко притеснен за пари и се тревожех да не би да трябва да продължа да плащам.

Ние стояхме като две чучела и чакахме да започне да намеква за иск, но вместо това той каза:

— Знаете ли, мистър Хармъс, иска ми се тя никога да не бе измисляла този номер със застраховките. Ако не бяха полиците, тя можеше сега да е жива.