Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Хари се подслони в пасажа пред въртящите се врати. Часът беше десет и двадесет и пет. Той запали цигара, долавяйки своята напрегнатост и отчетливото туптене на сърцето си.

В единадесет без двадесет един „Кадилак“ с цвят на горчица, огромен като боен кораб, плавно спря пред входа на пристанището и той предположи, че това е колата на Дилейни. Тръгна с накуцване към нея, различавайки неясните силуети на двама мъже отпред и един отзад.

Седящият до шофьора слезе от колата — висока, прегърбена фигура, в която по описанието на Глори Хари разпозна човека, който я беше проследил.

— Ти ли си Грийн — попита мъжът троснато.

— Да.

— О’кей, качи се отзад. Ще се повозим наоколо, докато разговаряш с шефа.

Той отвори задната врата, а Хари се качи в колата и се отпусна върху меката тапицерия на седалката. Пушейки пурата си, Бен Дилейни извърна глава, за да го разгледа. Уличното осветление не беше достатъчно силно, за да може всеки от мъжете да види другия добре, но Хари позна Дилейни по подстриганите мустаци и по начина, по който държеше главата си.

— Грийн?

— Да. А вие сте мистър Дилейни, нали?

— Кой друг мислиш, че бих могъл да бъда? — озъби се Бен. — Карай бавно! — нареди той на човека зад волана. — Ще продължаваш да се движиш, докато не ти кажа да спреш. И избягвай главните улици. — Леко се завъртя на мястото си, така че да може да вижда Хари, който седеше в мрака и го наблюдаваше. — Какво е предложението ти? — попита той. — Давай по-сбито. Имам да правя и други неща, освен да се размотавам под дъжда.

— След четири дни — каза Хари, говорейки скорострелно — Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация ще достави в Сан Франциско пратка промишлени диаманти на стойност три милиона долара. Аз зная на кой самолет ще бъдат качени и как може да бъдат задигнати. Искам да ви продам идеята. Ударът може да бъде направен от трима души и четвърти с кола. Аз ще бъда единият от тези хора и се надявам вие да осигурите останалите трима. Бих искал да получа петдесет хиляди долара, за да извърша кражбата, без никакъв друг дял от плячката. Това е предложението.

Дилейни беше потресен. Не беше очаквал толкова безочлива оферта. Петдесет хиляди долара! Този тип не го беше страх да си отваря устата.

— Нали не си въобразяваш, че ще бъда толкова побъркан, та да се захвана с подобна афера? — рече той. — Тези камъчета ще бъдат горещи като самия пъкъл.

— Това не ме засяга — отвърна Хари. — Задачата ми е да взема диамантите. Какво ще стане с тях след това не е моя работа. Ако не ги искате, просто го кажете. Винаги мога да се обърна към някой друг. Времето ми е също така скъпо, както и вашето.

Тагарт, високият прегърбен мъж, се изви наполовина към Хари и го изгледа. Макар че беше прекалено тъмно, за да види лицето му, Хари успя да почувства заплахата, която то излъчваше.

Но Дилейни нямаше нищо против този начин на общуване.

— Виждал ли си диамантите?

— Не. Не се отличават с нищо. Промишлени диаманти — все едно че са пари. Трябва само да се изчака известно време и после да се пуснат на малки порции. Ако продажбата им се извърши както трябва, няма да има никакъв риск.

Дилейни знаеше, че това е вярно. Той разполагаше с многобройни пазари за индустриални диаманти и нямаше да му се налага да ги задържа дълго време. Ако тези камъни наистина струваха толкова, колкото твърдеше този тип, би могъл да изкара от тях два милиона, дори два милиона и половина.

Но кой беше този мъж, чудеше се той. Не обичаше да има вземане-даване с непознати. Макар Глори да го беше представила и той да чувстваше, че може да й вярва, Бен не спираше да си задава въпроси за него. Мислите му се насочиха към яхтата, за която копнееше. Ако този удар успееше, това щеше да бъде начин да пусне поръчката. Бяха обещали доставка след дванадесет месеца. Усети как леко изтръпва от възбуда. Може би нямаше значение кой е мъжът, при положение че осигурява стоката?

— Как ще ги вземеш? — попита той. — Ще обереш фургона преди да стигне до летището ли?

— Невъзможно е. Ще ги изпратят в бронирана кола с ескорт от мотоциклетисти. Въобще няма да можем да се доближим до тях. Не. Ще отвлека самолета.

Бен се вцепени. Между другото той забеляза как Тагарт се изопна на мястото си и разбра, че не беше единственият зашеметен.

— Ще отвлечеш самолета ли? Как ще направиш това, за Бога?!

— Няма да е трудно. Това прави работата предварително опечена. Резервирал съм три места в самолета, който ще пренася диамантите. Ще има около петнадесетина други пътници, така че с твоите двама души няма да привлечем вниманието, преди положението да е станало необратимо. Ще излетим след като мръкне. Полетът трае два часа. Веднага щом се отделим от пистата, аз ще отида в пилотската кабина, ще отстраня радиста от радиостанцията и ще закарам останалите от екипажа в салона, за да се погрижат за тях твоите две момчета. Ще поема управлението на самолета и ще го приземя в пустинята. Искам да ни чака една бърза кола, с която да се измъкнем. Ще пренеса диамантите до мястото, където искате да бъдат оставени, и с това ще приключим.