Золтан Чернаи - Триъгълникът на Сатаната

— Да… струва ми се, Джим, че и аз съм чувал нещо за този тип. Съгласен съм… става!

— Добре тогава. Веднага започвам. След една седмица Бил може да дойде за сценария!

Бил Клевър и Джим Блънд преглеждаха готовия сценарий.

— Разбираш ли, Бил?! „Интендантите“ на Великата Змия от векове насам по този начин подсигуряват човешките резерви на подводната империя, защото… такова… само с жени от сушата може да се осъществи продължаването на рода. Там долу, разбира се, ги оперират, както и новородените, за да преминат към хрилно-дробно дишане, но… значи… постоянно трябва да се доставят нови!

— Ясно, Джим! Бомба е! Значи: започваме с познатия секстриъгълник: Джил, Картър и Бъртън пътуват с кораб към Бермудите. Идва великият ден! Дамите се пекат на палубата, мъжете играят покер, когато внезапно големите такова… хора-риби на Великата Змия нападат кораба и от газовите си пистолети пускат по всички парализиращ газ. Люспестата броня на статистите ще решим със залепени пластмасови плочки, така ще бъдат много по-страшни! Газът прониква във вътрешността на кораба, радистът предава зов за помощ, при което се включват авиацията и военноморският флот! Голяма битка, Великата Змия заповядва отстъпление, но, естествено, помъква със себе си на подводната си чинийка Джил.

Атомната подводница „Сийбърд“ започва да ги преследва, на дъното се спуска десант леководолази. Нов тупаник, този път подводен, на края капитан Фолкън освобождава Джил и с атомни торпеда унищожава Ацтлан, голямата подводна пиратска империя. Голяма работа ще стане, Джкм! Всичко това обаче е още далече. Най-напред ще трябва добре да се изпипа серията от епизоди за първото нападение и да се заснеме. Надявам се, че ще дойдеш на снимките? Имаме първокласен набор от статистки! Шефът сигурно ще бъде там!

Джим с поклащане на главата отклони поканата.

— Съжалявам, Бил, но — след такава напрегната работа — трябва да си почина. За мен — нали знаеш истинска радост е въдичарството… Ще отида за няколко седмици за щуки в Шотландия. Разказват, че в Лох Инвърнес имало огромни щуки!

— О’кей, Джим! Между другото — да беше хванал най-после и Неси, какво ще кажеш?! Това би било улов!

Най-големият студиен кораб на „Юнайтед секс“, с пет хиляди тона водоизместимост, хвърлил котва в самия център на Триъгълника на Сатаната, се полюшваше на вълните на Атлантическия океан, някъде между Бермудите и източните брегове на Флорида. Времето беше идеално, морето — спокойно. На палубата бушуваше същински ад.

Бил Клевър вече беше прегракнал от викане през мегафона, а големият епизод — неочакваното нападение на хората-риби на Великата Змия — беше още напред.

Дотук всичко вървеше точно по сценария. Подготовката се извършваше най-грижливо. Всички артисти и статисти плуваха отлично, а и Бил беше проверил лично способностите им. По бордовете на кораба висяха, маскирани като гирлянди, въжени стълби, за да могат падналите — в разгара на борбата в морето, а и — естествено — хората-риби да се качат обратно на кораба. Военноморските сили бяха осигурили за акваторията на снимките специална електронна защита срещу акули; по-нататък, на по-малко от половин миля, бяха хвърлили котва специално наетите за снимките военни кораби: разрушителят „Ризолвър“, миночистачите „Розапи“ и „Дей Грация“ и атомната подводница „Сийбърд“.

Бил работеше с множество оператори, които снимаха под най-различен ъгъл. Маските на хората-риби сполучиха свръх очакванията: главният гримьор Джийн Тъмблър беше оформил главите им по подобие на хищните морски щуки — баракудите. Пластмасовите плочки блестяха в златистозелено, газовите им оръжия изглеждаха като истински лъчеви пистолети.

— Да започваме, Том! — извика Бил на един от асистент-режисьорите. — Вкарай във водата хората-риби! Като свирна, да започнат да се катерят по кораба… Цялата банда — внимание! Камера!…

И последните приготовления по палубата бяха привърши ли. Дамите се разсъблякоха напълно и се настаниха по шезлонгите, мъжете — сред бутилки бира и уиски — заблъскаха картите.

Бил наду свирката.

Остри женски писъци отбелязаха момента, когато на парапета на кораба се появи главата на първия нападател — самия Куетцалкуатл — Змията с пера, в блестящата си златисточервена броня… Точно на отбелязаното в сценария място, очи в очи с Джил — голата сексбомба, излегнала се в очарователна поза.

Бил доволно потри ръце. Страшно му хареса, когато хората-риби в бронираните си облекла, от които още капеше вода, изкараха газовите си оръжия и изстреляха „парализиращия“ газов облак към събралите се накуп, ужасено пищящи, голи статистки. Беше много доволен от хората-риби, само че… нещо не беше в ред с главите им, нещо не пасваше! Изведнъж очите на Бил щяха да изскочат от орбитите си и той зарева: