Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Аз — Ашър млъкна и ядосано поклати глава.

— Второ, няма значение какво гласи посланието. Както подчертахте, сега сме в океанския пласт. След седмица, дори по-малко, ще стигнем до границата Мохо. Ще извадим съдържанието на онова там долу и ще го изследваме — преди всички.

Ашър отвори уста да отговори, но преди да успее да каже нещо, подът се разтресе, отначало леко, а после силно. Наръчниците и папките изпопадаха от лавиците, чу се трясък на счупено стъкло, когато поднос с лабораторни мензури и епруветки се плъзна от близката работна маса. В коридора се разнесоха озадачени гласове. Някъде в далечината прозвуча монотонният вой на аларма. Спартан скочи, хукна към телефона и започна да набира някакъв номер. В същия миг друг трус разтърси Базата.

— Говори адмирал Спартан. Определете източника. Ако има поражения, докладвайте веднага.

Обърна се към Ашър. Главният учен се беше вкопчил в ръба на работната маса, за да не падне, бе наклонил глава на една страна, сякаш слушаше. После промърмори:

— Вече са само вторични трусове.

— Какво беше това, по дяволите?

— Цената, която плащаме, че работим в океански хребет. Тук горната част на земната кора е тънка. Границата Мохо се намира на по-малко от четири мили дълбочина. В долната част на океанските хребети често стават земетресения.

— Земетресения — повтори Спартан.

— Да. Общо взето с малък магнитуд. В края на краищата дебелината на границата е различна. — Той погледна адмирала тъжно и същевременно насмешливо. Не сте прочели доклада за тектониката на плочите и океанографията, който ви изпратих, нали?

Спартан не отговори. Погледът му беше прикован в някаква неопределена точка зад дясното рамо на Ашър. След миг той най-сетне поклати глава.

— Страхотно. Денят започна чудесно.

И без да добави нищо повече, се обърна и излезе от лабораторията.

За разлика от просторния Медицински комплекс горе, временният лазарет на четвъртата палуба беше малък и напомни на Крейн за миниатюрната ниша в подводницата „Спектър“, където беше работил близо година. Въпреки малките си размери в момента лазаретът беше отчайващо пуст. Крейн очакваше, че ще настани там тримата мъже от Стъклено топче Едно, но от екипажа не беше останало почти нищо. Сферата беше запечатана в дебела пластмасова обвивка и прибрана в шкаф с ниска температура, за да бъде анализирана по-късно.

Той въздъхна и се обърна към Бишоп.

— Благодаря, че слезе. Съжалявам, че ти изгубих времето.

— Не бъди глупав.

— Познаваше ли някого от тримата?

— Хорст. Имаше проблем със съня и временно спиране на дишането и два пъти дойде на консултация.

— Аз така и нямах възможност да се запозная с тях.

Крейн поклати глава.

— Не се самонаказвай, Питър. Вината не е твоя.

— Знам, но се чувствам безпомощен. Такава трагична и напразна загуба.

Тежеше му не само смъртта на тримата, но и фактът, че не бележи никакъв напредък. Бяха направили почти всички известни изследвания — сканиране с компютърен томограф, ядреномагнитен резонанс, електрокардиограми и пълна кръвна картина, но не бяха открили нищо. Всяка нова теория и обещаваща посока на анализ бяха довели до задънена улица. Нищо не се връзваше. Крейн спазваше всички правила на диагностиката, но въпреки това проблемът оставаше нерешен. Имаше чувството, че ненормалното положение в Базата излиза извън познатите граници на медицинската наука.

Размърда се неспокойно и смени темата на разговора.

— Как вървят нещата горе? Тук съм толкова зает, че не ми остана време да проверя какво е състоянието на пациентите ти.

— През последните двадесет и четири часа има два нови случая. Единият се оплаква от силно чувство за гадене, а другият е получил аритмия.

— Сложи ли му холтер?

— Да, за едно денонощие. И готвачът Лусо отново изпадна в пристъп, този път по-лош.

— Прие ли го за лечение?

Бишоп кимна.

— Горе-долу това е всичко. Всъщност напоследък Роджър има повече работа от мен.

— Защо?

— Седем-осем души ходиха при него. Оплакваха се от общи психични смущения.

— Какви?

— Обичайните. Проблеми със съсредоточаването, краткотрайна загуба на паметта, промяна на личността. Роджър смята, че са локализирани изблици на натрупан стрес.

— Разбирам. — Крейн се колебаеше дали да оспори мнението му без още изследвания. Опитът му на подводници „стелт“ и работата с мъже и жени под постоянно напрежение не водеше към такова заключение. Освен това по време на прегледите преди влизането в Базата сигурно бяха отстранени всички съмнителни личности. — Разкажи ми нещо повече за случая с промените в характера.