Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— И какво?

— Абсорбционният спектър се вижда само когато пред звездата има нещо, например облак от газ, или друго, което закрива част от светлината и поглъща определени светлинни вълни. Никога няма да видиш такъв резултат от лъч светлина в стаята, където се намираш.

Крейн отново погледна графиката на спектъра и се намръщи.

— Искате да кажете, че светлината, излъчваща се от това нещо, може да се види само от далечна звезда?

— Точно така. Спектърът светлина, излъчващ се от предмета, е принципно невъзможен.

Крейн мълчаливо й върна разпечатката.

— И това е само един от десетината парадокси, които открих в този малък маркер. От всяко изследване получавам неразбираеми резултати. Интересно е, но и отчайващо. Затова си направих труда да ги анализирам със спектрографа. Реших, че нещо обикновено използвано от астрономите, ще покаже ясни данни. — Тя поклати глава. — Има и друго. Физическите съставни части. И преди всичко, защо маркерът излъчва светлинен лъч. И забелязахте ли, че лъчът винаги е отправен в една и съща посока, независимо накъде се завърта предметът?

— Не. — Крейн взе реещия се артефакт и разсеяно го обърна в ръката си. Въпреки че маркерът послушно се завъртя от лекия му натиск, лъчът светлина не промени посоката си и остана насочен към тавана. Източникът му бавно се премести по повърхността, докато се въртеше. Предметът беше студен и странно хлъзгав. Много любопитно. Светлината излиза от едно и също място, независимо как маркерът е разположен в пространството, сякаш цялата му повърхност свети. — Той доближи артефакта до очите си. Несъмнено си въобразяваше, но маркерът май се затопли. Крейн погледна Хюй Пионг. — Дали пък…

И изведнъж млъкна. Китайката беше отстъпила назад. На лицето й бяха изписани ужас и страх.

— Какво има? — попита той.

Доктор Пионг направи още една крачка назад и се скри зад големия апарат.

— Ръкавици — възкликна задавено тя.

Крейн почувства във върховете на пръстите си болезнена топлина и бързо пусна плочката. Тя плавно се плъзна в предишната си позиция в центъра на стаята.

Крейн се вторачи в нещото, замръзнал от внезапен страх. Пионг беше произнесла само една дума, но смисълът й остави незаличима следа в съзнанието му.

„Никой не го е докосвал без ръкавици“

Паренето в пръстите му се засили. Сърцето му се разтупка, устата му пресъхна. Току-що беше направил нещо недопустимо. Възмутителна грешка, сякаш беше начинаещ изследовател. И сега.

Мислите му бяха прекъснати от внезапен пронизителен сигнал. Разнесе се стържене на метал и отдушниците в лабораторията се затвориха. Лампите на тавана угаснаха. Блеснаха червени светлини, предупреждаващи за опасност.

Хюй Пионг беше натиснала бутона за тревога и ги беше затворила вътре.

Крейн стоеше вцепенен. Стените сякаш трепереха от звука на сирената, аварийните лампи бяха облели лабораторията в кървавочервена светлина.

Какво се беше случило? Крейн бе докоснал извънземното устройство и допирът му беше задействал някаква реакция. „Господи — помисли той, обзет от безумен страх, — Облъчен ли съм? Може би някакъв вид алфа-радиация или ниска неутронна радиация? Колко силна е дозата?“

Прогони тази мисъл от съзнанието си, опита да се пребори със страха и да разсъждава логично. „Какво е лечението за частично облъчване на тялото?“

Отстъпи от реещия се предмет и извика:

— Баня! Трябва ми баня във физиологичен разтвор. Бързо!

Хюй Пионг се бе навела над апарата и говореше нещо, но той не чуваше думите й от пронизителния вой на клаксона.

— Какво?

Китайката завика нещо, размахваше ръце.

— Какво? — повтори той.

Хюй се обърна и натисна бутона на стената. Сирената млъкна. След минута се включи неоновото осветление.

— Казах, че всичко е наред! — извика тя. — Това са само инфрачервени лъчи!

Крейн се вторачи в нея.

— Инфрачервени?

— Да. Току-що видях показанията на контролното табло. Когато го докосна, маркерът започна да излъчва инфрачервена светлина. — Пионг отново се вгледа в уреда, после взе преносим Гайгеров брояч, прокара го по гърдите на Крейн и го задържа върху пръстите му. — Нищо друго освен нормалните за Базата показания.

В същия миг чуха викове и тропане по вратата. Хюй се обърна, изтича до комуникационното табло и грабна предавателя.

— Говори доктор Пионг. Фалшива тревога. Повтарям, тревогата беше дадена по грешка.

Отговори безплътен глас, безизразен и механичен.