Лий Чайлд - По трудния начин

— Беше добър — отвърна Грум. — Английските специални части по принцип са добри. Може би са по-добри от „Делта“. Англичаните обикновено са по-безмилостни. Генетично. Все пак са управлявали целия свят доста дълго време, а това не се прави с мека ръка. По мое мнение един ветеран от английските специални части отстъпва само на ветеран от разузнавачите на американската морска пехота. Така че Грегъри е прав. Тейлър наистина беше добър.

— А като човек?

— Когато не беше на работа, беше тих и кротък. Държеше се добре с детето. Мисис Лейн май го харесваше. Общо взето, тук работят два типа хора. Все едно има вътрешен кръг и външен кръг. Тейлър беше от вътрешния кръг. Аз съм от външния. Мисля само за работата. Не мога да общувам както трябва. Признавам си го. Когато не съм на работа, не съм интересен. Някои от другите обаче се справят и с двете.

— Ти тук ли беше преди пет години?

— Когато са убили Ан? Не, дойдох веднага след това. Но между двете не би могло да има връзка.

— И аз така чух — каза Ричър.

Часовникът в главата на Ричър отбеляза четири и трийсет следобед. За Кейт и Джейд това беше трети ден. Може би петдесет и четири часа от отвличането. Петдесет и четири часа бяха невероятно много за едно отвличане. Повечето свършваха в рамките на двайсет и четири часа по един от двата възможни начина — добър или лош. Служителите на закона често се отказват от преследването след трийсет и шест часа. С всяка изминала минута става все по-вероятно изходът от отвличането да е фатален.

Около пет без петнайсет следобед Лейн се върна в дневната, а след него започнаха да прииждат и останалите. Грегъри, Адисън, Бърк, Ковалски. Влезе и Перес. Дежурството до телефона отново започна, макар че никой не го обяви официално. Лейн застана до масата. Останалите се събраха наоколо, обърнати в една и съща посока — навътре. Нямаше съмнение какво гледат.

Но телефонът не звънна.

— Това нещо има ли високоговорител? — попита Ричър.

— Не — отвърна Лейн.

— А телефонът в кабинета?

— Не мога да го използвам — възрази Лейн, — защото ще се изнервят от промяната.

Телефонът продължаваше да мълчи.

— Имайте търпение — каза Ричър.

Жената, която наблюдаваше сградата от своя апартамент насреща, вдигна телефона и набра един номер.

Жената от другата страна на улицата се казваше Патриша Джоузеф, но малкото приятели, които й бяха останали, я наричаха Пати. Обаждаше се на един детектив от полицейското управление в Ню Йорк, който се казваше Бруър. Звънеше на домашния му телефон. Той вдигна на второто позвъняване.

— Докладвам за активност — каза Пати.

Бруър не попита кой се обажда. Нямаше нужда. Познаваше гласа на Пати Джоузеф по-добре от всеки друг.

— Давай — каза той.

— На терена има нов играч.

— Кой?

— Все още нямам име.

— Опиши го.

— Много висок и едър, като истински бияч. Гони четирийсетте. Къса светла коса, сини очи. Появи се късно снощи.

— От тях ли е? — попита Бруър.

— Не е облечен като тях. И е много по-едър от останалите. Но се държи по същия начин.

— Държи се по същия начин? Какво прави?

— Ходи. Движи се. Стои.

— Смяташ, че той също е бивш военен?

— Почти съм сигурна.

— Окей — каза Бруър. — Добра работа. Нещо друго?

— Само едно — каза Пати Джоузеф. — От няколко дни не съм виждала нито жената, нито дъщерята.

Телефонът в дневната в Дакота Билдинг звънна. Според Ричър часът беше точно пет. Лейн грабна слушалката и я притисна до ухото си. Ричър чу ръмженето и писукането на електронното устройство.

— Дайте ми Кейт — каза Лейн.

Последва много дълга пауза. После ясно и силно се чу женски глас. Но гласът не беше спокоен. Лейн затвори очи. После от слушалката отново се разнесе електронният глас и Лейн отвори очи. Отсреща се говори почти цяла минута. Лейн слушаше напрегнато, а лицето и очите му не спираха да се движат. После връзката прекъсна. Просто прекъсна, преди Лейн да отговори каквото и да било.

Той върна слушалката на мястото й. Лицето му беше наполовина изпълнено с надежда, наполовина — с отчаяние.

— Искат още пари — каза. — Ще получим инструкции след един час.

— Може би трябва да отида веднага — каза Ричър. — Може би ще се опитат да ни изненадат, като сменят интервала от време преди доставката.

Но Лейн вече клатеше глава.

— Те вече ни изненадаха. Казаха, че ще променят цялата процедура. Няма да стане по същия начин, както преди.

В стаята се възцари тишина.