Лий Чайлд - Един изстрел

— От вторник вечер насам всичко му се губи — каза Ричър. — Чака те тежка битка.

— Страхотно, няма що.

— Да си охранявате по-добре затворите!

— Родин ще докара експерти.

— Дъщеря му вече го направи.

— Има и правни прецеденти.

— Които могат да се тълкуват и така, и така.

— Ти да не би да искаш да видиш това нищожество на свобода?

— Проблемът е твой — каза Ричър. — Не мой.

— Е, добре, само ти да си доволен.

— Никой не е доволен — промърмори Ричър. — Поне засега.

От полицейския участък той отиде пеша до черната стъклена кула. Хелън Родин беше зад бюрото си, вторачена в лист хартия. Беше сама. Данюта, Мейсън и Нийбър си бяха тръгнали.

— Роузмари е питала брат си за Кувейт Сити — каза тя. — Съобщи ми го, след като излезе от стаята му в болницата.

— Е, и? — попита Ричър.

— Той й признал, че всичко е истина.

— Разговорът едва ли е бил приятен.

Хелън Родин поклати глава.

— Роузмари е напълно съсипана. Джеймс също бил покрусен. Не можел да повярва, че отново го е направил. Че с един удар е зачеркнал четиринайсет години от живота си.

Ричър не каза нищо. В стаята настана тишина. После Хелън му показа листа, който четеше.

— Айлийн Хътън била бригаден генерал — каза тя.

— Значи е израснала — каза Ричър. — Когато я познавах, беше едва майор.

— А ти?

— Капитан.

— Това не е ли било незаконно?

— Формално, да. За нея.

— Тя е била към военната прокуратура.

— Прокурорите също нарушават закона, като всички останали.

— Тя още се води към военната прокуратура.

— Разбира се. Те не подлежат на преквалификация.

— Работи в Пентагона.

— На умните хора там им е мястото.

— Утре ще бъде тук.

Ричър не каза нищо.

— За да даде показания — добави Хелън.

Ричър мълчеше.

— Явяването й е насрочено за четири следобед. Най-вероятно ще пристигне сутринта и още от летището ще си вземе стая в хотел. Понеже ще се наложи да нощува в града. Няма да има време да хване обратния полет.

— Да не ми намекваш да я поканя на вечеря?

— Не — каза Хелън. — Нямах това предвид. По-скоро бих те помолила да я поканиш на обяд. Преди още да се е срещнала с баща ми. Искам да знам за какво идва тук.

— Приспали са кучето на Бар — каза Ричър.

— Беше старо.

— Това не те ли смущава?

— Трябва ли да ме смущава?

— Това куче никому нищо лошо не е направило.

Хелън не отговори.

— В кой хотел ще отседне Хътън? — попита Ричър.

— Нямам представа. Ще трябва да я посрещнеш на летището.

— С кой полет пристига?

— И това не знам. Но от Вашингтон няма директни полети. Предполагам, че ще се прекачи в Индианаполис. Тук ще пристигне най-рано към единайсет.

Ричър не каза нищо.

— Извинявам се — рече Хелън, — задето казах на Данюта, че не разполагаме с никакви доказателства за кукловода. Не исках да омаловажавам тезата ти.

— Беше права — каза Ричър. — Наистина нямахме доказателства. Поне тогава.

Тя го погледна.

— Но?

— Но сега имаме.

— Какво?

— В полицейския участък празнуват — каза той. — Мислят, че са събрали всичко: влакна от мокета, балистични експертизи, кучешка ДНК, касовата бележка за патроните от някакъв магазин в Кентъки, проверили са и за конуса, който бил на общината.

— Но? — повтори Хелън.

— Но нямат запис на Джеймс Бар, когато е отишъл да постави конуса, за да си запази място в гаража.

— Сигурен ли си?

Ричър кимна.

— Вероятно са изгледали записите от камерите хиляда пъти. Ако го бяха засекли как влиза първия път, щяха да отпечатат снимки от записа и да ги окачат на видно място. Но не видях такива снимки, което означава, че нямат запис. Което на свой ред означава, че Бар не е отишъл сам да постави конуса.

— Следователно някой друг го е направил.

— Кукловодът — каза Ричър. — Или някоя от другите му кукли. И това е станало след вторник вечерта. Бар си спомня, че до вторник конусът е бил в гаража му.

Хелън го изгледа.

— Който и да го е занесъл там, сигурно го има на записите.

— Правилно — каза Ричър.

— Но в тоя гараж влизат стотици коли.

— Можем да елиминираме една част. Търсим ниска кола, седан. Такава, която не може да мине по селски коловоз.

— Значи кукловодът наистина съществува, така ли?

— Няма друго обяснение за станалото.

— Алън Данюта вероятно е прав — каза Хелън. — Баща ми ще размени Джеймс Бар срещу кукловода. Трябва да е глупак, за да не го направи.

Ричър не отговори.

— Което означава, че Бар ще се измъкне — каза Хелън. — Нали разбираш това? Няма друг начин. Правните проблеми, пред които е изправено обвинението, са непреодолими.