Лий Чайлд - Един изстрел

Здесь есть возможность читать онлайн «Лий Чайлд - Един изстрел» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Един изстрел: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Един изстрел»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Снайперист, скрит в многоетажен паркинг, стреля по тълпата на площад в малко градче в Индиана. Шест изстрела. Пет жертви. Убиецът, сякаш нарочно, оставя ясни следи и полицията бързо го залавя. Нарича се Джеймс Бар. Единственото, което той казва след арестуването си, е: „Доведете ми Джак Ричър.“
В същото време бившият военен полицай Джак Ричър обикаля плажовете и баровете на Маями в компанията на скандинавска танцьорка. Докато превърта телевизионните канали в хотелската й стая, той попада на репортаж на Си Ен Ен за убийствата в Индиана и чува името Джеймс Бар. С този човек отдавна го свързва една тайна — тайна за потулено зловещо престъпление. Ричър веднага тръгва за Индиана.
Лий Чайлд става все по-добър, а Джак Ричър — все по-популярен и по-силен!

Един изстрел — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Един изстрел», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Избягване на неизбежното — каза Нийбър. — Ние сме дошли тук да изследваме брат й, да го обръщаме, оглеждаме и човъркаме отвсякъде. Физически, психически, правно, метафорично. Това само по себе си е нарушение на личната му неприкосновеност и не звучи приятно. Така че, ако ни обърне внимание, това е все едно да признае, че брат й е в опасност.

— Може би е просто уморена — каза Ричър.

— Сега ще вляза да го видя — каза Хелън.

Тя се обърна и тръгна обратно по коридора към вратата, от която бе излязла Роузмари, отвори я и влезе вътре. Ричър я изпрати с поглед, докато вратата се затвори зад нея. След това се обърна към Нийбър:

— Наблюдавали ли сте преди такива случаи?

— На принуда ли? — попита Нийбър. — А вие?

Ричър се усмихна. Всички психиатри, които познаваше, имаха навика да отговарят на въпроса с въпрос. Може би така ги учеха в университета.

— Виждал съм много такива случаи — отвърна той.

— Но?

— Но обикновено има доста повече доказателства за отправена сериозна заплаха.

— Нима една заплаха срещу сестрата не е сериозна? Вие сам стигнахте до това заключение, ако не се лъжа.

— Тя не е отвлечена. Не я държат като заложница някъде. Той е могъл да й уреди охрана. Или да я застави да напусне града.

— Именно — каза Нийбър. — Можем само да заключим, че са му дадени указания да не прави нищо подобно. Очевидно са му казали да не я посвещава в случая, за да не подозира какво става и така да бъде още по-уязвима. Което само ни доказва колко ефикасна е била принудата. Като са му дали да разбере, че е абсолютно безсилен да се противопостави. И са му го напомняли всеки ден. Предполагам, че е живял в постоянен, парализиращ ужас, обзет от чувство на безпомощност и същевременно на вина заради покорството си.

— Наблюдавали ли сте други такива случаи, когато рационален индивид може така да бъде наплашен, че да извърши нещо подобно?

— Да — отвърна Нийбър.

— Аз също — каза Ричър. — Един-два пъти.

— Онзи, който го е наплашил, сигурно е истинско чудовище. Макар че очаквам да се натъкна и на други фактори, усилващи или умножаващи ефекта на заплахите. Най-вероятно някаква неотдавна приключила връзка, създала у него чувство на зависимост, някаква нещастна обсебеност, болезнен стремеж да се хареса и да впечатли обекта, да бъде оценен и обичан.

— Жена, така ли?

— Не. Човек не убива, за да впечатли жена. При жените това обикновено има обратния ефект. В случая сигурно става дума за мъж. Бар е бил прелъстен, но не в сексуалния смисъл на думата. Обектът е имал особено въздействие върху него.

— Нещо като зависимостта на бета мъжкар от алфа мъжкар.

— Именно — каза отново Нийбър. — А ако е имало някакви остатъчни колебания, те са били окончателно разпръснати от заплахата срещу сестрата. Може би Бар така и не е бил убеден дали тази заплаха е реална, или само шега. Но е решил да не пробва. Човешката мотивация е много сложно нещо. Повечето хора изобщо не съзнават защо вършат това или онова.

— Тук сте прав.

— Вие например съзнавате ли защо вършите разни неща?

— Понякога съзнавам — отвърна Ричър. — Друг път сам не мога да си отговоря. Може би вие ще ми обясните.

— Обикновено услугите ми струват доста скъпо. Затова не мога да си позволя да раздавам безплатни съвети.

— Да кажем, че ви плащам по пет долара на седмица? Нещо като наем, става ли?

Нийбър се усмихна неуверено.

— Ами… по-скоро не — каза той. — Не става.

После чакалнята отново утихна и в течение на десет безкрайни минути не се чу никакъв звук. Изпружил крака далеч напред, Данюта прелистваше някакви книжа в кожено куфарче, закрепено на коленете му. Мейсън седеше със затворени очи, сякаш дремеше. Нийбър гледаше неподвижно в една точка. И тримата очевидно бяха свикнали да чакат. Също и Ричър. Той беше служил във военната полиция в продължение на тринайсет безкрайни години, а нейният девиз беше: Бързай бавно. Той седеше, заслушан в електронния пулс на онази загадъчна машина, и чакаше да мине времето.

Междувременно Григор Лински беше обърнал колата и наблюдаваше входа на болницата в огледалото. Обзалагаше се, че поне шейсет минути няма да се случи нищо. Най-малко шейсет минути, най-много деветдесет. Наум си подреждаше по важност обектите в случай, че не излезеха всички заедно. Кого да игнорира и кого да проследи? Накрая реши да се прикрепи към оня, който си тръгнеше сам. Каза си, че това най-вероятно ще е военният. Защото адвокатите и докторите сигурно щяха да се върнат обратно в кабинета. Те поне бяха предвидими. Докато военният не беше.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Един изстрел»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Един изстрел» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Лий Чайлд - Утре ме няма
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Врагът
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Покушението
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Вечерен курс
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Аферата
Лий Чайлд
Лий Чайлд - 61 часа
Лий Чайлд
Лий Чайлд - Нещо лично
Лий Чайлд
Отзывы о книге «Един изстрел»

Обсуждение, отзывы о книге «Един изстрел» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x