Лий Чайлд - Един изстрел

— Казвам се Дейвид Чапман — каза седналият мъж — и съм защитник по углавни дела. Адвокат, с други думи. Сестра ви работи в нашата фирма. Помоли ме да ви помогна. — И ето, дойдох.

Бар не каза нищо.

— Разговорът ни се записва — каза Чапман. — Аз го записвам. На касетка. Предполагам, че не възразявате.

Бар мълчеше.

— Мисля, че сме се срещали веднъж — продължи Чапман. — На коледното парти на фирмата. Преди години.

Бар продължи да мълчи.

Чапман изчака малко.

— Обвиненията са много сериозни — каза той.

Бар не отговори.

— За да ви помогна, трябва първо сам да си помогнете.

Бар седеше и го гледаше. Няколко безкрайни минути не каза нищо. Накрая се наведе напред към малкото магнетофонче на масата и произнесе първите си думи от предишния следобед насам. Той каза:

— Хванали са не този, когото трябва.

— Не съм аз този, когото търсят — поясни Бар.

— А кой е той? — запита веднага Чапман. Добър тактик, с голям опит в съдебни разпити, той знаеше как да накара събеседника си да говори. Като наложи някакъв ритъм на въпроси и отговори. Въпрос. Отговор. Въпрос. Отговор. По този начин устите им се развързваха. Попаднеха ли в ритъма, казваха си всичко.

Но вместо да проговори, Бар отново потъна в мълчание.

— Нека да изясним нещо от самото начало — каза Чапман.

Бар мълчеше.

— Отричате ли? — запита Чапман.

Бар не отговори.

— Е? Отричаш ли? — премина на „ти“ Чапман.

Мълчание.

— Уликите са налице — каза той. — Боя се, че са достатъчни и неопровержими. Сега можеш да се правиш на глупак колкото си щеш. Но тъй или иначе, сме длъжни да изясним защо си го направил. Това е, което ще ни помогне най-много.

Бар не каза нищо.

— Искаш ли да ти помогна — запита Чапман, — или не?

Бар продължи да мълчи.

— Може да е нещо, свързано с преживяванията ти през войната — каза Чапман. — Или посттравматичен стрес. Или някакво друго психическо разстройство. Но трябва да поговорим за това. Трябва да изясним защо си го направил. И това е, което ще ни помогне.

Бар пак не каза и дума.

— Нямаш полза да отричаш — отсече Чапман. — Уликите са против теб.

Безмълвие.

— Да отричаш не е изход — каза Чапман.

— Доведете ми Джак Ричър — каза Бар.

— Кой?

— Джак Ричър.

— Кой е той? Приятел?

Бар не отговори.

— Твой познат? — настоя да разбере Чапман.

Бар мълчеше.

— Някой, когото си познавал навремето?

— Просто го намерете и ми го доведете.

— Да не би да е лекар? — запита Чапман.

— Лекар? — повтори Бар.

— Е какво, лекар ли е?

Но Бар не продума повече. Просто стана от масата, пристъпи до желязната врата на тясната стаичка и задумка с юмруци по нея, докато надзирателят отвори и го отведе обратно в килията.

Чапман си насрочи среща с Роузмари Бар и с разследващия детектив на кантората в собствения си кабинет. Детективът беше пенсиониран полицай, който работеше за повечето правни кантори на града. Всичките го наемаха на хонорар. Беше частен детектив с разрешително. Казваше се Франклин. Не приличаше по нищо на частните детективи по телевизията. Всичката си работа вършеше на бюро, въоръжен с телефонни указатели и компютърни бази данни. Не излизаше никъде, не носеше пистолет под сакото си, нито мека шапка. Но нямаше равен на себе си в намирането, сравняването и проверяването на данни и в проследяването на изчезнали лица. Освен това още имаше доста приятели в полицейското управление.

— Уликите са железни — каза той. — Така поне се говори. Емерсън е ръководил разследването, а той е твърде надежден. Също и Родин, като се замислиш, макар и по други причини. Емерсън е педант, а Родин страхливец. И двамата не биха твърдели това, което твърдят, ако нямаха доказателства.

— Просто не мога да повярвам, че брат ми го е направил — каза Роузмари Бар.

— Разбира се, той отрича — каза Чапман. — Доколкото разбирам какво изобщо ми говори. Освен това иска да му намерим някакъв си Джак Ричър. Негов познат, сегашен или отпреди. Чувала ли си това име? Знаеш ли кой е?

Роузмари Бар само поклати глава. Чапман написа Джак Ричър на лист хартия и плъзна листа по бюрото към Франклин.

— Предполагам, че може да е психиатър. Мистър Бар се сети за името веднага след като му казах колко неопровержими са уликите срещу него. Затова мисля, че може да е някой, който е в състояние да ни помогне за смекчена присъда. Може да е лекувал мистър Бар в миналото.

— Брат ми никога не е търсил психиатър — каза Роузмари Бар.