Лий Чайлд - Един изстрел

— Въпрос на психология — каза Ричър.

— Чия, неговата ли?

— Не. Нашата. Човешката.

— Какво искаш да кажеш?

— На него му е била нужна интрига — каза Ричър. — Различна от реално случилото се, предназначена за отвличане на общественото внимание, което е трябвало да се насочи към стрелеца, за да забрави за жертвите. Защото ако жертвите останеха в центъра на вниманието, щяха да възникнат твърде много въпроси.

— И по тази причина е пожертвал Джеймс.

— Това му е в природата. Джеймс не е единствената жертва. Има дълъг списък.

— Но защо?

— Загубата на един човешки живот е трагедия. Загубата на милион човешки живота — статистика.

— Йосиф Сталин — допълни Ан Яни.

Ричър изрита Зека встрани и придърпа дивана, сложен до прозореца. Сграбчи Зека за яката и го повлече към дивана. Тръсна го в единия край и го подпря в седнало положение на облегалката за ръце.

— Нашият главен свидетел — каза той.

После постави Кеш с пушката до прозореца. Каза на Яни да донесе отнякъде три стола. Подреди няколко кресла покрай стените. Яни домъкна на три пъти три стола от трапезарията. Ричър ги подреди в редичка срещу дивана. Получи се нещо като зала за конференции с диван, кресла и столове, подредени в правоъгълник, само че без голяма маса в средата.

Дрехите му бяха започнали да изсъхват. Само тук-там по шевовете бяха още тъмни от влага. Той прокара пръсти през косата си и я приглади с длани. Погледна часовника си. Наближаваше четири сутринта. По това време съпротивата е най-ниска. Нещо, свързано с биоритмите.

— Сега сядаме и чакаме — каза той.

Наложи им се да чакат по-малко от половин час. След което чуха шум от приближаващи се коли в далечината. Шляпане на гуми по асфалта и рев на двигатели. После хрущене на чакъл. Бяха завили по алеята към входа. Бяха общо четири. Ричър слезе на долния етаж и отвори вратата. Пред себе си видя черния шевролет събърбън на Франклин. И Емерсън, който тъкмо слизаше от един сив форд краун виктория. И някаква дребна жена с къса черна коса, която затваряше вратата на син форд торъс. Алекс Родин слезе последен от сребристо беемве и щракна дистанционното. Родин беше единственият, който заключи колата си.

Ричър се дръпна встрани и ги остави да се съберат в антрето. После ги поведе нагоре. Покани Алекс Родин, Дона Бианка и Емерсън да седнат един до друг на трите кухненски стола, от ляво на дясно. Франклин настани в креслото до Ан Яни, а Роузмари Бар и Хелън Родин — в двете отсрещни кресла. Така баща и дъщеря се гледаха през стаята. Кеш беше заел позиция до прозореца. Ричър се дръпна назад и се облегна на касата на вратата.

— Говори! — каза той.

Но Зека мълчеше.

— Мога всичките тия да ги изпратя да си ходят — каза Ричър. — Точно толкова лесно, колкото ги й доведох. И тогава почваме отново да броим. Направо от седемнайсети.

Зека въздъхна. Започна да говори. Отначало бавно, после по-бързо. Разказът му беше дълъг. Толкова дълъг и толкова заплетен, че на места слушателите трудно следваха нишката. Постепенно изплуваха подробности от предишни престъпления, между които никой досега не бе направил връзка. Накрая стигна до процедурата за възлагане на общински поръчки. Назова точно служителя, когото беше купил. Не само с пари. Но и с момичета, доставяни на малки групи в някаква вила на Карибите. Някои от тях съвсем млади. Разправи за гнева на Тед Арчър, за двегодишните му търсения, при които бил стигнал почти до истината. Описа засадата, организирана един понеделник сутрин, при която бил използван Джеб Оливър. Червеният додж му бил наградата за направената услуга. На това място Зека поспря, замисли се, после продължи. Описа взетото два месеца по-късно решение за премахване на Олийн Арчър, която междувременно също се бе превърнала в заплаха. Разказа подробно за замислената от Ченко подмяна, планирана набързо, но старателно, включително подмамването на Джеймс Бар да напусне дома си за няколко часа с обещание за интимна среща със Санди Дюпре. Разказа за изчерпването на Джеб Оливър като изпълнител, като им описа точно къде да търсят трупа. Разказа им и точно как Владимир бе убил Санди, за да спрат Ричър. Като цяло Зека говори повече от трийсет минути с вързани зад гърба ръце, после внезапно спря и Ричър отново видя студена пресметливост в очите му. Вече обмисляше следващия си ход. Поредното раздаване на картите. Процедурна грешка. Бягство. Помилване. Десетгодишно обжалване.

В стаята настана тишина.