Лий Чайлд - Сигнал за опасност

Двамата млади мъже в изпомачканите костюми от по хиляда долара изчакаха, докато Честър Стоун си отиде, после влязоха в кабинета, минаха между мебелите и застанаха мълчаливо пред бюрото. Хоби вдигна очи към тях и отвори едно чекмедже. Сложи настрана подписаното споразумение и снимките и извади бележник с жълти листа. После опря куката върху бюрото, обърна се така, че слабата светлина от прозорците да осветява здравата страна на лицето му, и попита:

— Е?

— Тъкмо се върнахме — отговори единият.

— Имате ли информацията, която поисках?

Вторият кимна. Седна на канапето.

— Търсеше човек на име Джак Ричър.

Хоби записа името в жълтия бележник.

— Кой е той?

Последва кратка пауза.

— Не знаем — отговори първият след това.

Хоби кимна замислено.

— Кой е бил клиентът на Костело?

Още една пауза.

— Не знаем — отговори мъжът.

— Това се доста важни въпроси — отбеляза Хоби.

Онзи го погледна мълчаливо, смутен.

— Не помислихте ли, че трябва да зададете тези доста важни въпроси?

Вторият кимна.

— Зададохме ги. Задавахме ги като откачени.

— И Бил Костело не пожела да ви отговори?

— Щеше — каза първият.

— Но?

— Умря ни в ръцете — каза вторият. — Просто изхълца и умря. Беше стар, затлъстял. Може да е било инфаркт. Съжалявам, сър. И двамата съжаляваме.

Хоби кимна още веднъж, бавно.

— Следи?

— Никакви — отвърна онзи. — Не могат да го идентифицират.

Хоби погледна върховете на пръстите на лявата си ръка.

— Къде е ножът?

— В морето — отговори вторият.

Хоби премести куката и забарабани ритмично по бюрото. Замисли се продължително, после кимна решително.

— Добре, предполагам, че не сте виновни вие. Слабо сърце, какво можеш да направиш?

Първият се поуспокои и седна до другия на канапето. Бяха се откачили от куката и тази фраза имаше особено значение в офиса.

— Трябва да намерим клиента — продължи Хоби. Двамата кимнаха и зачакаха. — Костело трябва да има секретарка, нали? Тя трябва да знае кой е клиентът. Доведете ми я.

Двамата останаха на канапето.

— Какво има?

— Джак Ричър — каза първият. — Едър мъж, пристигнал на островите преди три месеца. Костело ни каза, че хората говорели за някакъв едър мъж, отишъл там преди три месеца, който вечер работел в бар. Отидохме да го видим. Наистина беше едър, но каза, че не е Джак Ричър.

— Е, и?

— Летището в Маями — каза вторият. — Взехме „Юнайтед“, защото полетът беше директен. Преди него обаче имаше още един полет. „Делта“ до Ню Йорк през Атланта.

— И?

— Едрият тип от бара. Видяхме го да се запътва към самолета.

— Сигурни ли сте?

Първият кимна.

— Деветдесет и девет процента. Беше доста далеч, но наистина е едър, трудно ще го сбъркаш.

Хоби отново забарабани с куката. Замисли се.

— Добре, той е Ричър. Трябва да е той, нали? Костело разпитва наоколо, след това разпитвате вие, в същия ден той се подплашва и бяга. Къде обаче? Тук?

Вторият кимна.

— Ако не е слязъл от самолета в Атланта, значи е тук.

— А защо? — попита Хоби. — Кой, по дяволите, е той?

Замисли се за момент и сам отговори на въпроса си:

— Секретарката ще ми каже кой е бил клиентът, нали?

Усмихна се.

— А клиентът ще ми каже кой е този Джак Ричър.

Двамата с елегантните костюми кимнаха безмълвно и станаха. Минаха покрай мебелите и излязоха от кабинета.

Ричър крачеше през Сентръл Парк на юг. Опитваше се да осъзнае мащабите на задачата, която си бе поставил. Беше уверен, че е в града, в който трябва да е. Говорът на тримата не подлежеше на съмнение. Само че населението тук беше огромно. Седем и половина милиона, пръснати из пет района, и може би общо към осемнайсет милиона с предградията. Осемнайсет милиона души — достатъчно хора, за да се насочат към вътрешността, когато имат нужда от специализирана градска услуга, като умел и бърз детектив например. Нещо му подсказваше, че офисът на Костело е бил в Манхатън, но нищо не пречеше мисис Джейкъб да е от предградията. Ако си жена от предградията и ти е нужен частен детектив, къде ще се насочиш? Не около супермаркета или видеотеката. Не в търговския център, край магазина за дрехи. Ще вземеш „Дългите страници“ на близкия голям град и ще започнеш да се обаждаш. След първоначалния разговор или детективът идва при теб, или ти отиваш при него. Откъдето и да било в този гъсто населен район, прострял се на стотици квадратни мили.

Беше се отказал от хотелите. Не беше задължително да загуби много време. Би могъл да успее и за час. Освен това му бе нужна повече информация от тази, която може да ти предложи хотел. Трябваха му телефонните указатели за всичките пет района и за предградията. Хотелите едва ли ги имаха. А и не му се искаше да плаща за телефонните разговори по хотелски тарифи. Копаенето на плувни басейни не го бе направило богат.