Лий Чайлд - Лесни за убиване

В коридора се чуха стъпки, шумни, тежки и забързани. Най-вероятно на трима мъже. Вратата се отвори. Влезе Диърфийлд. Двамата пазачи бяха по петите му. Той заговори на Джоди, без да обръща внимание на Ричър:

— Разговорът с клиента ви приключи, мис Джейкъб.

Тръгнаха към стаята с голямата маса. Най-отпред крачеше Диърфийлд, двамата местни агенти подпряха Ричър от двете страни, а Джоди ги последва. Влязоха в стаята и Джоди премигна от силната светлина. До стола на Ричър беше сложен още един. Диърфийлд мълчаливо посочи натам. Седнаха. Ричър стисна ръката на приятелката си под прикритието на махагоновия плот на масата.

Двамата пазачи заеха поста си край стената. Агентите се подредиха както преди — Поултън, Ламар, Блейк, Диърфийлд и Козо, седнал сам, през два стола. Сега на масата беше поставен плосък касетофон. Диърфийлд протегна ръка и натисна бутона за запис. Обяви датата, часа и мястото. После изреди имената на деветимата присъстващи и сложи ръце на масата.

— Алън Диърфийлд разговаря със заподозрения Джак Ричър — продължи той. — Арестуван сте по следните две обвинения…

Замълча за момент.

— Първо, за нападение и грабеж, при утежняващи вината обстоятелства, над две лица, чиято самоличност на този етап не е категорично установена. — Джеймс Козо се наклони напред. — Второ, за подпомагане и съдействие на престъпна организация, занимаваща се с изнудване. — Диърфийлд се усмихна и продължи: — Не сте длъжен да казвате каквото и да било. Ако кажете нещо, то ще бъде записано и може да бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокатска защита. Ако не разполагате със средства, за да си го позволите, ще ви бъде осигурен служебен адвокат от щата Ню Йорк.

Протегна ръка и спря касетофона.

— Е, направих ли го както трябва? Имайки предвид какъв специалист си по делото „Миранда“.

Ричър мълчеше. Диърфийлд се усмихна пак и натисна бутона за запис.

— Разбирате ли правата си? — попита той.

— Да — отговори Ричър.

— Имате ли какво да кажете на този етап?

— Не.

— Потвърждавате ли?

— Да — каза Ричър.

Диърфийлд кимна.

— Записано е.

Пак изключи касетофона.

— Искам изслушване в съда за освобождаване под гаранция — каза Джоди.

Диърфийлд поклати глава.

— Не е необходимо — възрази той. — Ще го освободим на негова отговорност.

Настъпи мълчание.

— Ами другият въпрос? — попита Джоди. — С двете жени?

— Разследването продължава — отговори Диърфийлд. — Клиентът ви е свободен.

Той излезе от сградата малко след три сутринта. Джоди беше възбудена и се колебаеше дали да остане с него, или да се върне в офиса си, за да си довърши работата. Ричър я убеди да направи второто. Единият от младшите агенти я откара до Уолстрийт. Върнаха вещите на Ричър, без пачката откраднати банкноти. Другият млад агент го закара до Гарисън, като взе деветдесетте и три километра за четирийсет и седем минути. Червеният буркан, свързан с гнездото за запалката на таблото, работеше през цялото време. Мигащата му светлина прорязваше мъглата. Беше тъмно и студено, пътят беше мокър и хлъзгав. Агентът мълча през целия път. Караше, без да спира, докато не стигна до алеята пред къщата на Ричър в Гарисън, и потегли назад веднага щом вратата на колата се затвори. Ричър проследи с очи мигащата светлина, докато не изчезна в мъглата, обърна се и пое към къщата си.

Беше я получил в наследство от Лион Гарбър — бащата на Джоди и някогашен негов командващ офицер. Тогава, в началото на лятото, беше преживял една седмица, изпълнена с изненади — и добри, и лоши. Беше срещнал Джоди отново, беше разбрал, че е била омъжена и че се е развела, че старият Лион е мъртъв и че къщата вече е негова. Беше влюбен в Джоди в продължение на петнайсет години, още откакто я беше видял за първи път в една военна база във Филипините. Тогава тя беше на петнайсет, на прага на поразителна женственост, но беше дъщеря на шефа му и той бе потиснал чувствата си като някаква тайна вина и никога не им бе позволил да видят бял свят. Чувстваше, че това би било предателство към нея и към Лион, а да предаде Лион би било последното, което би допуснал, защото за него Лион беше като принц сред останалите и той го обичаше като баща. Поради което Джоди му беше като по-малка сестра, а човек не може да изпитва към сестра си чувства, различни от братската обич.

По една случайност беше попаднал на погребението на Лион и там бе срещнал Джоди отново, а след два дни притеснения тя му бе признала, че е изпитвала същите чувства и че не ги е споделила по същите причини. Беше нещо като гръм от ясно небе — неочаквано щастие през онази седмица на изненади.