Лий Чайлд - Лесни за убиване

— Грешен отговор, Блейк. Не съм бил аз, защото не съм убиец.

— Никога ли не си убивал? — попита Ламар така, сякаш знаеше отговора.

— Само онези, които е трябвало.

Сега тя се усмихна.

— Както казах, държим на профила. Това е работа на някое самонадеяно копеле като теб.

Ричър видя как Блейк я погледна полуукорително, полуодобрително. Светлината от кухнята нахлуваше през коридора зад гърба й и превръщаше рядката й коса в мъртвешки ореол. Блейк се наклони напред, за да привлече вниманието на Ричър към себе си.

— Казваме само, че е възможно този тип да е бил военен полицай.

Ричър отклони очи от Ламар и сви рамене.

— Всичко е възможно.

Блейк кимна.

— Освен това си даваме сметка, че заради лоялността ти към институцията няма да е лесно да приемеш подобно твърдение.

— Истината е, че здравият разум не ми позволява да го приема.

— В какъв смисъл?

— Защото според вас доверието и приятелството са изиграли важна роля при тези убийства, а никой в армията не се доверява на военните полицаи. А и никой не ги харесва, доколкото знам от опит.

— Каза ни, че Рита Симека ще те запомни като приятел.

— Аз бях различен. Полагах усилия за това. Малцина го правеха.

Отново настъпи тишина. Мъглата навън поглъщаше всички звуци, като одеяло над къщата. Водата в радиаторите шумеше отчетливо.

— Тук съществува някакъв модел — продължи Блейк след малко. — Както каза Джулия, ние държим на методите си и според тях убиецът е военен. Категорията на жертвите е твърде специфична, за да е случайно съвпадение.

— Е, и?

— По принцип военните и ФБР не се разбират.

— Каква изненада! Ще ми кажете ли с кого се разбирате?

Блейк поклати глава. Беше със скъп костюм, който не бе виждал химическо чистене. Караше го да се чувства неудобно, като колежански треньор по футбол на церемония за дипломиране.

— Никой не се разбира с никого — каза той. — Знаеш как е при всички съперничещи си служби. Когато беше на служба, случвало ли се е да си сътрудничиш с цивилна агенция?

Ричър не отговори.

— Значи знаеш как е — продължи Блейк. — Военните мразят Бюрото, Бюрото мрази ЦРУ, всеки мрази всички останали.

Настъпи мълчание.

— Значи ни трябва посредник — каза Блейк.

— Какво?

— Съветник. Някой, който да ни помогне.

Ричър сви рамене.

— Не познавам подходящ човек. Напуснах армията преди доста време.

Допи кафето си и остави празната чаша на масата.

— Ти би могъл да се справиш — обади се Блейк.

— Аз?

— Да, ти. Все още си наясно с нещата, нали?

— Невъзможно е.

— Защо?

Ричър поклати глава.

— Защото не искам.

— Но би могъл.

— Бих могъл, но няма да го направя.

— Разполагаме с досието ти. Бил си страхотен следовател.

— Това е минало.

— Сигурно все още имаш приятели там, хора, които те помнят. Вероятно някои от тях все още са ти задължени.

— Може би да, а може би не.

— Би могъл да ни помогнеш.

— Може би, но не искам.

Облегна се назад, разпери ръце върху възглавниците край себе си и протегна краката си.

— Не изпитваш ли никакви чувства при мисълта за убийството на онези нещастни жени? Не би трябвало да умрат така, нали?

— В армията служат един милион души — отвърна Ричър. — Аз изкарах тринайсет години. През това време оттам са минали… колко? Може би съставът се е сменил два пъти. Значи, докато съм бил в армията, с мен са служили още два милиона души. Може да се очаква, че няколко от тях ще станат жертва на убийства, както и че няколко ще спечелят от лотарията. Не мога да се тревожа за всички тях.

— Познавал си Калан и Кук. Харесвал си ги.

— Харесвах Калан.

— Ами тогава помогни ни да хванем убиеца й.

— Не.

— Моля те.

— Не.

— Тук става дума за помощта ти.

— Не.

— Копеле гадно — каза Ламар.

Ричър погледна Блейк.

— Наистина ли мислиш, че ще мога да работя с нея? Не може ли да измисли някакво друго обръщение освен „копеле гадно“?

— Джулия, иди да направиш още малко кафе — каза Блейк.

Лицето й почервеня и тя стисна устни, но все пак се надигна и тръгна към кухнята. Блейк се наклони напред и заговори тихо:

— Нервите й са изопнати. Трябва да проявиш снизходителност.

— Така ли? — отвърна Ричър. — И защо да го правя, по дяволите? За да седи тук, в къщата ми, да пие кафето ми и да ме обижда?

— Категорията на жертвите в този случай е много специфична. И не е толкова многобройна, колкото смяташ. Според теб стотици, може би хиляди жени са станали жертва на сексуален тормоз и впоследствие са напуснали армията. Според Военното министерство обаче едва деветдесет и една жени попадат в тази категория.