Лий Чайлд - Покушението

И тя го написа — това име — с едри главни букви в горната част на първия лист от жълтия си стенографски бележник. В главата й нахлуха спомени. Някои добри, други лоши. В течение на няколко мига гледа втренчено името, после го задраска и написа на негово място НЕОБ. Това щеше да й помогне да се съсредоточи, защото премахваше личния елемент в задачата, насочвайки потока на мисълта й в стандартното русло на безпристрастния методичен анализ, усвоен още в полицейската академия. НЕизвестен ОБект някой, който трябва да бъде идентифициран, издирен и открит. Толкова. Ни повече, ни по-малко.

Главното й оперативно предимство беше компютърът. Човек с нейната професия разполагаше с далеч по-голям достъп до много повече бази данни, отколкото средният американски гражданин. НЕОБ е бил военен — това поне тя знаеше със сигурност — и затова първото място, където се насочи, беше Националната база данни за личния състав на армията. В този компютъризиран архив, чиито сървъри се намираха в град Сейнт Луис, щата Мисури, се съхраняваше лична информация за всеки мъж или жена, служили във военна униформа на Съединените щати когато и да било, където и да било по света.

Тя набра фамилното име и изчака, докато машината изплю три кратки отговора. Първия отговор елиминира незабавно поради несъответствие на собственото име. Той не се казва така, това поне го знам! Във втория отговор имаше явно несъответствие в рождената дата. Та този би могъл да му бъде баща! Накрая остана третото име. Друга възможност нямаше. Няколко секунди тя гледа вторачено в екрана самоличността на НЕОБ, после си преписа трите имена, датата на раждане и номера на социалната осигуровка. След това кликна върху иконката Подробности и зададе личната си парола. Екранът се смени и пред очите й се появи в сбит вид професионалната биография на обекта.

Лоша новина. Нейният НЕОБ вече не е военен. Служебната му кариера завършва някак рязко преди цели пет години, уволнен по каналния ред след 13 години безупречна служба. Достигнал чин майор. Списък на отличия и медали, между които Сребърна звезда и Пурпурно сърце. Тя прочете данните за всички похвали и награждавания, записа си основното, след което тегли хоризонтална черта през жълтия лист — край на един етап от живота на обекта, начало на друг. Предстоеше още много работа.

Следващата логическа стъпка беше да провери в списъците на починалите във Федералната служба за социални осигуровки. Защо да търся някого, ако вече го няма — припомни си тя наученото в полицейската академия. Зададе номера и усети, че затаява дъх. Ала запитването й получи отрицателен отговор. НЕОБ не фигурираше между умрелите, поне според държавата. Следващата й стъпка беше да провери в Националния информационен център по криминалистика. Пак тази полицейска академия! Какъв е смисълът да гоня човек, който има висящо дело или излежава присъда? — помисли си тя, макар за личност като НЕОБ това да беше твърде малко вероятно. Ама знае ли се? Понякога — особено при определен тип хора — е трудно да различиш престъпника от порядъчния човек.

Базата данни на НИЦК беше пословично бавна; докато чакаше нужната информация да се процеди върху екрана, Фрьолих се залови да разчиства бюрото си от залежали папки и хвърчащи листове, след което отиде при машината и си доля чашата с кафе. Когато се върна при компютъра, на екрана се мъдреше чистото криминално досие на нейния обект. Плюс кратка забележка, че на името на НЕОБ има служебно досие от ФБР някъде из архивите. Интересно. Тя излезе от НИЦК и се насочи към базата данни на ФБР. Намери файла с досието, но не можа да го отвори. Все пак Фрьолих достатъчно добре познаваше системата от сигнатури на ФБР, за да заключи, че файлът на обекта е чисто информативен и понастоящем замразен. Нищо повече. Явно НЕОБ не беше беглец от правосъдието, федералните власти не бяха по петите му, нито пък имаше друг вид неприятности със закона.

Тя си записа всичко, след което напусна архивите на ФБР и влезе в базата данни на Федералната служба за регистрация на моторни превозни средства. Отново лоши новини! Оказа се, че НЕОБ няма шофьорска книжка. Много странно наистина. И крайно неприятно, ако трябва да сме честни — помисли си тя. Защото липсата на шофьорска книжка означава липса на скорошна снимка и на адресна регистрация. След ФСР-МПС тя посети компютрите на Архива на военните ветерани в Чикаго. Претърси цялата база данни по име, чин и запасен номер. Нищо. НЕОБ не получаваше военна пенсия и не беше оставил адрес за кореспонденция. Защо, бе? Кой си ти всъщност? Тя се върна в Службата за социални осигуровки и потърси данни за отпусната социална помощ. Такива липсваха. След уволнението си от войската НЕОБ, поне на книга, се водеше безработен. А не беше подавал документи за социална помощ. За потвърждение на съмненията си тя влезе и в компютрите на Федералната данъчна администрация. И там нищо. НЕОБ не бе плащал данъци през последните пет години. Дори не си бе дал труд да се регистрира.