Лий Чайлд - Покушението

— Засега имате само едно поражение — подметка Нили. — През шейсет и трета…

— Не е така — възрази Стайвесънт. — Ние непрестанно търпим поражения. Но не всяко води до сериозни последици. Също като при бейзбола, където не всяка загубена точка по време на мач означава загуба, както и не всяка уловена топка гарантира победа. Така че при нас една грешка не значи непременно, че нашият човек е убит.

— Какво искате да кажете с това? — попита Нили.

Стайвесънт се надвеси напред.

— Искам да кажа, че каквото и да е открила вашата проверка, вие трябва да ни имате доверие. Не всяка грешка ще ни коства цялата игра. Давам си сметка, че подобна небрежност би звучала прекалено самонадеяно пред външни хора, но вие не сте такива. Вие поне трябва да разберете, че просто сме принудени да действаме по този начин. Вашата проверка е установила някои пропуски, някои празноти и ние сега сме длъжни да преценим дали можем да ги запълним. Дали изобщо е разумно да се опитваме. Аз лично смятам да оставя това на преценката на Фрьолих. Тя командва парада. Това, което ви предлагам сега, е да се отърсите от всякакви съмнения, които като граждани имате по отношение на нас. От чувството, че сме на път да се провалим. Защото ние не сме се провалили. Празноти и пропуски има и винаги ще ги има. Те са част от работата. Тук е демокрация, така че свиквайте.

С тези думи той се облегна назад в креслото си, за да покаже, че е свършил.

— А какво ще ни кажете за конкретната заплаха? — запита Ричър.

Известно време Стайвесънт не отговори, като само клатеше глава. Лицето му се измени. Самата атмосфера в стаята вече не беше същата.

— Точно тук преставам да бъда откровен — каза накрая той. — Както ви обясних, моята откровеност е само временна. Споделяйки с вас, че изобщо има някаква заплаха, Фрьолих е извършила сериозно нарушение. На този етап ще ви кажа само, че ние получаваме много заплахи. С които се справяме. Как се справяме с тях — това вече е поверителна информация. Затова ви моля да разберете, че след като напуснете тази зала, вие се задължавате да не споделяте с абсолютно никого това, което знаете за ситуацията. Нито пък за начина, по който действаме. Аз мога да ви задължа със закон да мълчите и да ви санкционирам в случай на неспазване на забраната.

В стаята отново настъпи тишина. Ричър не каза нищо. Нили си седеше мълчаливо. Фрьолих изглеждаше разстроена. Стайвесънт си даваше вид, че изобщо не я забелязва; погледът му, отначало леко враждебен, а после замислен, се местеше между Нили и Ричър. Явно мозъкът му отново работеше на бързи обороти. Той стана и пристъпи към ниския шкаф с трите телефона. Приклекна, отвори една от вратичките и извади два жълти стенографски бележника и две химикалки. После отиде до Нили и Ричър и сложи пред тях по един бележник и една химикалка. Накрая заобиколи масата и се върна на мястото си.

— Напишете си трите имена — каза той — плюс всякакви псевдоними или прякори, както и дата на раждане, номер на социалната осигуровка, военноотчетен номер и сегашен адрес.

— Защо е всичко това? — попита Ричър.

— Правете каквото ви казвам — каза Стайвесънт.

Ричър помисли малко и взе химикалката. Фрьолих притеснено го наблюдаваше. Нили му хвърли бърз поглед, вдигна рамене и започна да пише в бележника си. След секунда Ричър я последва. Той свърши много преди нея. В данните му нямаше бащино име и сегашен адрес. Стайвесънт пристъпи зад гърбовете им и вдигна бележниците от масата. Без да каже дума повече, той се упъти към вратата, стиснал бележниците под мишница. Вратата се затвори шумно зад него.

— Сега я загазихме — каза Фрьолих. — Аз съм виновна.

— Не се безпокой — обади се Ричър. — Просто ще ни накара да подпишем декларации за конфиденциалност. Затова ни взе данните. Така поне мисля аз.

— А мен какво ли ще ме прави?

— Най-вероятно нищо.

— Ще ме понижи? Уволни?

— Той лично е разпоредил да се извърши проверката. А пък проверката ви е била нужна заради получените заплахи. Двете неща са свързани помежду си. Ние ще му кажем, че също сме направили връзката и постепенно сме те принудили да изплюеш камъчето.

— Стайвесънт като нищо ще ме понижи. Той от самото начало беше против тази проверка. Според него тя издавала липса на увереност в собствените ни сили.

— Глупости — каза Ричър. — Във войската през цялото време организирахме такива операции.

— Подобни проверки пораждат увереност, а не обратното — каза Нили. — Поне според нашия опит. По-добре да имаш вярна представа за нещата, отколкото да стискаш палци и да се надяваш на късмет.