Лий Чайлд - Врагът

— Мога да предположа, че ще откриете пениса и тестисите му, натъпкани в устата. Не вярвам бузите му да са отекли толкова само от побоя. Очевидно става дума за особен вид символично послание от страна на убиец хомофоб. Отстраняване на органа на греха, плюс симулация на орален секс.

Кимнах.

— Това обяснява голотата и липсващите идентификационни плочки — продължи тя. — На символно ниво премахването на отличителните белези на армията от извратения субект е равносилно на отстраняването му от армията.

Кимнах.

— Вкарването на чуждо тяло няма нужда от обясняване кача Нортън. — Особено в ануса.

Кимнах още веднъж.

— Пък и течността, изляна по гърба му… — добави тя.

— Плодово кисело мляко.

— Вероятно ягода — предположи тя. — Или малина. Като в оня стар виц: как един хомосексуалист симулира оргазъм?

— Като пъшка и стене — отвърнах аз. — И после опръсква гърба на любовника си с кисело мляко.

— Точно така — каза Нортън, без да се усмихва. И без да ме изпуска от очи, за да види дали аз ще се усмихна.

— А как ще обясните побоя и порезните рани? — запитах.

— С омраза — отвърна тя.

— А каишката на врата?

Тя сви рамене.

— Това е автоеротична техника за засилване на оргазма. Чрез причиняване на кислородна недостатъчност на мозъка.

Отново кимнах.

— Е, добре — казах.

— Кое е добре? — попита тя.

— Това са вашите първи впечатления. Имате ли становище въз основа на тях?

— А вие?

— Аз имам — казах.

— Е, тогава да чуем първо вашето.

— Мисля, че е инсценировка.

— Защо?

— Престарали са се. Използвали са цели шест елемента на хомофобия: голия труп, липсващите плочки, отрязаните гениталии, клона в ануса, киселото мляко, каишката на врата. Докато само два, които и да са те, биха били напълно достатъчни. Максимум три. Явно е, че не хомосексуализмът му е причина за убийството, а просто убийците целят да създадат такова впечатление. И са се престарали.

Нортън не каза нищо.

— Прекалено е — продължих аз. — Все едно да застреляш някого, да го удушиш, после да го наръгаш с нож, после да го удавиш, после да го обесиш и пребиеш жестоко. Оставили са толкова улики за мотив, че случаят е накичен като коледно дърво.

Нортън мълчеше. Седеше и ме наблюдаваше иззад светлината на настолната си лампа. Може би ме преценяваше.

— Имам известни съмнения по отношение на каишката. Тези автоеротични техники не са присъщи само на хомосексуалистите. На физиологично ниво мъжкият оргазъм при всички случаи си е един и същ.

— Цялото убийство е инсценирано да ни прати по грешна следа.

Най-после Нортън кимна.

— Съгласна съм с вас — каза тя. — Вие сте умен мъж.

— Умен за полицай, а?

Тя не се усмихна.

— Но като офицери и двамата знаем, че на хомосексуалистите е забранено да служат в армията. Така че в стремежа си да защитим армията нека не допускаме грешна преценка.

— На мен работата ми е да защитавам армията.

— Именно — каза Нортън.

Свих рамене.

— Но аз не заемам категорична позиция. Не твърдя, че този тип в никакъв случай не е бил хомо. Може и да е бил. Не е там въпросът. И дори да е бил, може убийците му да са го знаели, а може и не. Аз просто твърдя, че независимо дали са го знаели, те не са го убили заради това. Просто са искали на нас така да ни изглежда. Ето защо уликите, които са оставили, са пресилени и изкуствени. Понеже самите те са искали да бъдат разтълкувани по определен начин.

Спрях за миг, колкото да помисля, после добавих:

— Сякаш са действали по учебник.

Нортън замръзна.

— По учебник ли? — запита тя.

— Вие не преподавате ли нещо подобно на вашите занятия?

— Не учим курсистите си да убиват, ако това имате предвид.

— Нямам това предвид.

Тя кимна.

— Разбира се, споменаваме и тези неща. Няма как иначе. Да отрежеш члена на жертвата си е толкова елементарен акт на омраза, че няма накъде повече. Случвало се е безброй пъти в историята. През цялата Виетнамска война. В Афганистан, където от десет години насам местните жени режат членовете на пленени съветски войници. Така че ние се опитваме да обясним какво символизира този акт, какво послание носи, какъв страх предизвиква у врага. Изписани са цели книги за ужаса от обезобразяването. В подобни гротескни рани винаги се съдържа послание към обекта и неговата среда. При нас често става дума и за оскверняване на трупове с разни предмети. Както и за оставянето на осквернения труп на видно място за назидание. Следата от захвърлени части от облекло е класически пример.