Лий Чайлд - Врагът

Настана продължително мълчание.

— Всички следи ли са заличени? — запита Кумър. — От мястото, където е бил?

Кимнах.

— Прибрахме нещата му.

— Добре.

— Трябва ми дневният ред на конференцията във Форт Ъруин — казах аз.

Отново продължително мълчание.

— Няма такъв — каза накрая Васел.

— Сигурен съм, че има — възразих аз. — Не става дума за някоя школа по актьорско майсторство! Това е армията. А тя не търпи импровизации.

Отново мълчание.

— Няма нищо на хартия — каза Кумър. — Обясних ви, майоре, тази конференция не е нищо особено.

— Как прекарахте днешния ден?

— В гонене на слухове за генерала.

— Как дойдохте от Вашингтон?

— Със служебна кола и шофьор от Пентагона.

— Значи сте напуснали „Джефърсън“?

— Да.

— Следователно багажът ви е в колата на Пентагона.

— Да, в нея е.

— Къде е колата?

— Пред щаба на базата ви.

— Тази база не е моя — казах аз. — Командирован съм временно.

Обърнах се към Съмър и й казах да донесе куфарчетата им от колата. Те побесняха, но нищо не можеха да направят по въпроса. Всякакви цивилни понятия за неправомерен обиск, за прокурорски заповеди и достатъчни основания може да са валидни извън портала на военната база, но не и вътре. Докато Съмър не беше в стаята, наблюдавах очите им. Бяха раздразнени, но не и разтревожени. Значи или казваха истината за конференцията, или своевременно се бяха освободили от всякаква документация. Но аз бях твърдо решил да свърша докрай онова, която се искаше от мен. Съмър се върна с две еднакви куфарчета. Абсолютно същите като куфарчето, което държеше Креймър на снимката със сребристата рамка. Има какви ли не начини да се подмажеш на началството.

Претърсих куфарчетата на бюрото си. Вътре имаше паспорти, самолетни билети, хотелски ваучери и резервации за двамата. Но никакъв дневен ред на никаква конференция във Форт Ъруин.

— Съжалявам за неудобството — казах аз.

— Е, младежо, доволен ли си сега? — запита Васел.

— Съпругата на Креймър също е мъртва — казах аз. — Знаехте ли това?

Докато задавах въпроса, ги наблюдавах внимателно и веднага видях, че не са знаели. Двамата ме зяпнаха, спогледаха се, после пребледняха и придобиха много разстроен вид.

— Как така? — запита Васел.

— Кога? — запита Кумър.

— Снощи — отвърнах аз. — Убийство.

— Къде?

— В дома й. Някой е проникнал в къщата.

— Знаем ли кой?

— Не, не знаем. Случаят не е наш, а под цивилна юрисдикция.

— Проникването с цел грабеж ли е било?

— Може би така е започнало.

Те не казаха нищо повече. Двамата със Съмър ги изпратихме до тротоара пред щаба на базата, до колата на Пентагона. Колата беше мъркюри гранд маркиз, с година-две по-нова от гемията на мисис Креймър и черна вместо зелена. Шофьорът беше висок мъж с камуфлажна униформа. В тъмното не можах да различа табелката с името и пагоните му, но нямаше вид на сержант; по-вероятно беше офицер. Той направи плавен обратен завой на празното платно и откара Васел и Кумър нанякъде. Проследихме с поглед стоповете на колата, докато се смалиха в далечината на север, преминаха през главния портал и се загубиха в мрака.

— Е, какво мислиш? — попита Съмър.

— Мисля, че са въздух под налягане.

— Луксозен въздух или обикновен, армейски?

— Освен това лъжат — казах аз. — Притеснени са, лъжат, а на всичко отгоре са и глупаци. Защо съм толкова разтревожен за куфарчето на Креймър?

— Заради съдържанието — отвърна тя. — Каквото и да е носил със себе си за Калифорния.

Кимнах.

— Те сами току-що ни казаха какво е носил. Дневният ред на конференцията.

— Сигурен ли си, че има такъв?

— Винаги има дневен ред. И то винаги в писмен вид. За всяко нещо има писмен дневен ред. Дори за да се промени храната в кучкарника, се провеждат четирийсет и седем отделни съвещания, всяко с отделен дневен ред. Така че и за Форт Ъруин е имало дневен ред, в това поне можеш да бъдеш сигурна. И от тяхна страна беше абсолютно идиотско да твърдят, че е нямало. Щом толкова не искаха да го показват, можеха да излъжат, че е строго секретен.

— Може пък конференцията наистина да не е била важна.

— Глупости. Била е важна и още как.

— Защо мислиш така?

— Защото е щял да присъства генерал-майор с две звезди. А също и бригаден генерал с една. И понеже се е провеждала навръх Нова година, Съмър. Кой е готов току-така навръх Нова година да лети от Германия за Ню Йорк и да прекара нощта в някакъв скапан транзитен хотел? А пък тази Нова година в Германия ще е била нещо страхотно. Стената падна. Ние спечелихме, след четирийсет и пет години. Новогодишните празненства са били невероятни. Кой би ги пропуснал заради нещо маловажно? За да се навият тия типове да се натоварят на самолета навръх Нова година, конференцията в Ъруин едва ли е била за нищо.