Лий Чайлд - Нищо за губене

Датата на ареста беше отпреди три седмици.

— Да отидем да намерим Мария — каза Ричър.

Намериха Мария в стаята в мотела. На леглото й имаше вдлъбнатина на мястото, където беше седяла, за да бъде на топло, да пести енергия, да убива времето, да оцелява. Мария им отвори неохотно, сякаш не се съмняваше, че всички новини ще бъдат лоши. По лицето на Ричър не се четеше нищо, което да промени това убеждение.

Двамата с Вон я изведоха навън и я сложиха да седне на пластмасовия шезлонг, под прозореца на банята. Ричър взе шезлонга от стая номер девет, а Вон — от стая номер седем. Донесоха ги на бетонната веранда и ги наредиха в тесен триъгълник.

— Рафаел е бил морски пехотинец — каза Ричър.

Мария кимна. Не каза нищо.

— Два пъти е бил в Ирак и не е искал да ходи трети път. Така че преди почти четири седмици е избягал. Тръгнал е към Лос Анджелис. Сигурно е имал приятели там. Обаждаше ли ти се?

Мария мълчеше.

— Няма страшно, Мария — каза Вон. — Никой не може да те обвини в нищо.

— Обаждаше се — отвърна Мария. — През повечето дни.

— Как беше той? — попита Ричър.

— Изплашен. Изплашен до смърт. Страхуваше се да дезертира, но се страхуваше и да се върне там.

— Какво е станало в Ирак?

— С него? Всъщност нищо. Но е видял много неща. Каза ми, че хората, на които трябва да помагаме, стрелят по нас, а ние стреляме по хората, на които трябва да помагаме. Всички избиват всички останали. По най-лошия начин. Това го побъркваше.

— Така че е избягал. И повечето дни се е обаждал.

Мария кимна. Ричър продължи:

— Но после изведнъж е спрял — за два-три дни. Нали така?

— Изгуби си мобилния телефон. Постоянно пътуваше. За по-сигурно. После си намери друг.

— Как звучеше по новия телефон?

— Все още беше изплашен. Много притеснен. Дори по-лошо отпреди.

— А после какво стана?

— Обади ми се, за да ми каже, че е намерил някакви хора. Или някакви хора са го намерили. Трябваше да го закарат в Канада. През някакъв град в Колорадо, който се казва Диспеър. Каза ми да дойда тук, в Хоуп, и да чакам да ми се обади. А после да отида при него в Канада.

— Обади ли ти се от Диспеър?

— Не.

— А ти защо отиде при военната полиция?

— За да ги попитам дали не са го намерили и арестували. Притеснявах се. Но ми казаха, че никога не са чували за него. Те са от сухопътната армия, а той е от морските пехотинци.

— И ти се върна тук, за да почакаш още малко?

Мария кимна.

— Не е станало точно така — каза Ричър. — В Лос Анджелис са го арестували. Морските пехотинци са го настигнали. Не си е изгубил телефона. Просто е бил в ареста за два-три дни.

— Той не ми каза така.

— Не са му разрешили.

— Значи пак е избягал?

Ричър поклати глава.

— Предполагам, че е сключил сделка с тях. Морските пехотинци са му предложили избор. Пет години затвор в Левънуърт — или да работи под прикритие за тях, за да разкрият организацията за дезертьори, която урежда бягството им от Калифорния чак до Канада. Имена, адреси, описания, техники, маршрути, всичко. Той се е съгласил, а те са го върнали в Лос Анджелис и са го пуснали. Точно затова не са реагирали от военната полиция. Разбрали са какво става и са им наредили да не ти казват нищо.

— Къде е Рафаел сега? Защо не ми се обажда?

— Баща ми беше морски пехотинец — каза Ричър. Морските пехотинци имат код на честта. Разказвал ли ти е Рафаел?

— За частта, за флота, за Бог и за родината — каза Мария.

Ричър кимна.

— Това са нещата, на които морските пехотинци трябва да бъдат верни. Подредени по приоритет. Най-важното нещо за Рафаел е неговата част. Неговият взвод. Няколко момчета като него.

— Не разбирам.

— Според мен той се е съгласил на сделката, но не е можел да я изпълни. Не е бил в състояние да предаде момчетата като него. Мисля, че е заминал за Диспеър, но не се е обадил да докладва на морската пехота. Мисля, че се е скрил извън града, защото е бил в конфликт със себе си. Не е искал да разбере кой е замесен в организацията, защото се е страхувал, че после ще трябва да ги издаде. Крил се е в продължение на дни, в агония. Без вода и храна. Започнал е да халюцинира и е решил да се върне в Хоуп, да те намери и да потърси друг начин да избяга.

— Къде е тогава?

— Не е успял да стигне, Мария. Паднал е по средата на пътя. Рафаел е мъртъв.

— А къде е тялото?

— Хората от Диспеър са го прибрали.

— Разбирам — каза тя.

А след това, за втори път през последния час, Ричър видя жена да плаче. Вон я прегърна, а Ричър каза: