Лий Чайлд - Утре ме няма

— Офицерско звание?

— Последно — майор — казах.

— А сега?

— Пенсионирах се.

— Млад си за пенсиониране.

— Реших да му се порадвам, докато мога.

— И радваш ли се?

— Повече от всякога.

— Какво прави тази вечер? В Гринич Вилидж?

— Слушах музика — отговорих. — В блус клубовете на Блийкър Стрийт.

— А накъде се беше запътил с влака по линия номер шест?

— Смятах да си намеря стая някъде или да отида на автогарата и да взема автобус.

— Закъде?

— Закъдето и да е.

— Кратко посещение?

— Нещо такова.

— Къде живееш?

— Никъде. Годината ми преминава в кратки посещения, едно след друго.

— Къде е багажът ти?

— Нямам.

Повечето хора продължаваха с въпросите, но Тереза Лий не го направи. Вместо това очите й отново промениха изражението си и тя каза:

— Не ми харесва, че списъкът те е подвел. Мислех, че е сигурен.

Говореше като ченге на ченге, сякаш старата ми работа беше от значение за нея.

— Подведе ме само наполовина — отбелязах. — Все пак ми подсказа, че става дума за самоубиец.

— Така е — съгласи се тя. — Признаците не би трябвало да се различават. И все пак е било фалшив позитивен сигнал.

— По-добре, отколкото фалшив негативен сигнал.

— Предполагам — кимна тя.

— Знаем ли коя е? — попитах.

— Още не. Но ще разберем. Казаха ми, че са намерили портфейл и ключ. Вероятно ще се окажат достатъчни. Но защо е била облечена със зимно яке?

— Нямам никаква представа — отвърнах.

Млъкна, сякаш бе дълбоко разочарована.

— Тези неща не са статични, а се развиват — обясних аз. — Смятам, че към списъка за жените трябва да се добави дванайсета точка. Ако жена атентатор свали забрадката си, на лицето й ще има същата разлика в загара, както при мъжете с обръснати бради.

— Така е — кимна тя.

— Освен това четох в една книга, че онова с девствениците било лош превод. Думата е двусмислена. Споменава се в пасаж, изобилстващ с образи, свързани с храни. Мляко и мед. Вероятно думата означава стафиди. Едри, може би захаросани и сиропирани.

— Самоубиват се заради стафиди?

— Ще ми се да им видя лицата.

— Знаеш ли чужди езици?

— Знам английски — отговорих. — И френски. А и защо са й на жена атентатор девици? Много от свещените текстове са преведени неправилно. Особено когато се споменават девици. Дори и в Новия завет. Някои хора твърдят, че Мария била майка за пръв път и нищо повече. Авторите на оригиналните текстове биха се смели, ако можеха да разберат как сме изкривили нещата.

Тереза Лий не каза нищо по въпроса, а попита:

— Ти добре ли си?

Реших, че се интересува дали съм потресен. Дали не трябва да прибягна до услугите на психолог. Може би защото бе решила, че съм мълчалив човек, който се е разприказвал прекалено. Грешка.

— Добре съм — отвърнах.

Тя ме изгледа някак изненадано.

— Аз самата бих съжалила, че съм използвала подобен подход. Във влака… мисля, че ти си я тласнал да прекрачи границата. След още една-две спирки може би е щяла да преодолее онова, което я е измъчвало.

Мълчахме минута, после едрият сержант мушна глава през вратата и й кимна да излезе в коридора. Последва кратък разговор шепнешком, след който Лий се върна и поиска да отида с нея до Западна трийсет и пета улица. До полицейското управление.

— Защо? — попитах аз.

Тя се поколеба.

— Формалност — отговори. — Да запишем показанията ти, да приключим случая.

— Имам ли избор? — попитах.

— Не тръгвай в тази посока — предупреди ме тя. — Замесен е израелският списък. Можем да кажем, че става дума за националната сигурност. Ти си важен свидетел и ще те държим при нас, докато остарееш и умреш. По-добре да сътрудничиш като добър гражданин.

Свих рамене и я последвах през лабиринта на „Гранд Сентръл“ до Вандербилт Авеню, където беше паркирала колата си. Беше форд краун виктория, без обозначения, очукана и мръсна, но работеше добре. Стигнахме до Западна трийсет и пета улица невредими. Минахме през големия стар портал и тя ме поведе нагоре, към стая за разпити. Спря, изчака ме в коридора и ме пусна да вляза преди нея. Не ме последва — затвори вратата и я заключи отвън.

Тереза Лий се върна след около двайсет минути с папка за откриване на официално досие и още един полицай. Остави папката на масата и представи новодошлия като свой партньор. Каза, че името му е Дохърти.

Каза, че е дошла с куп въпроси, които е трябвало да ми зададе още в началото.

— Какви въпроси? — попитах.