— Това е! — режеше с ръка въздуха Боне. — Свинкята аз можем на циганино да я арижем, ама не и германците да ми я тепат!
— Абе какви ти германци, я глей какъв хубав народ ни се падна на гости — мърмореше Тодор, докато нежната хубавица с едната ръка му поливаше топла вода от котлето, а с другата стискаше русата си коса, да не се омеша с горящата слама.
Малко по-късно сватбата мина отново и отново задръсти шосето Лондон-Калкута. Ката се отби — морна от хорото, — каза „добър ден, па добре сте дошли“ и моментално измъкна тигана.
Тодор извика едно „иху-у-у!“. Германката се засмя до ушите и от това очите й се затвориха. Загледан в нея — як, къдрав и ухилен — Тодор изрева още веднъж „иху!“ и веднага поиска ракия.
— Ама студена! — каза той. — Люта и студена да бъде, оти…
— Що бе? — попита съседът. — Да не би да си се порязал?
— Она ме пореза! — извика Тодор и все тъй ухилен, посочи с очи към германката. — Те тука! — той прекара ръката през сърцето си, клекна отново и ожесточено разряза прасето в чатала.
Германката с всяка минута ставаше все по-хубава. От ръцете й, както от котлето, се вдигаше бяла и дъхава па̀ра. Германецът и съседът нещо приказваха — в зачервените им пръсти топлите порцеланови чашки меко и плътно се чукваха. Всичко вървеше отлично, когато Боне подскочи изведнъж и изрева:
— Те го!
— Кой бе? — попита съседът.
— Он! — изрева още веднъж Боне и посегна за ножа от Тодор. — Те го германецо у баба Надежда!
Той гледаше към карираното сако върху плашилото и неудържимо напираше да го наръга.
— Стой! — каза съседът. — Аз ще се оправя сега с него. Ти само стой и ще гледаш.
— Нема прошка за него — викаше Боне. — Нема!
— Няма, разбира се — каза съседът и извади от колата си пушката.
Той я напълни, прицели се и стреля.
Плашилото трепна от снопа сачми — шапката му полека се килна.
— Комши! — тържествено изрида Боне. — Дай!
И докато онзи прибираше пушката, Боне се хвърли да го целува.
— Па заповедайте вече — повика Ката. — Оти оно, кога изстине…
След малко всички седяха в новата кухня на Боне. Ката наточи и вино. Германката показа на Тодор какво е това „брудершафт“ и как точно се прави, та той запомни тази дума завинаги. Боне прегърна германеца и запя. Когато и Ката започна да му приглася, от очите му се показаха и сълзи.
Върховен момент беше обаче, когато германецът излезе за малко и се върна с кутия ножове. Красиви, солидни, блестящи — шест броя, и различни. С гордо умиление той ги връчи на Боне, който най-напред каза едно: „Не!“
— Виждам, че ножът на Боне почти се е свършил и скоро съвсем ще изчезне — каза германецът през превода на съседа. — Затова…
— Прасетата изчезват, ножовете изчезват… — каза неочаквано Тодор.
Германката му се усмихна до крайност, обърна една чаша вино и запя: „О, танен баум“.
Боне удари германеца по гърба и му заяви, че тези ножове ще бъдат вечен спомен и знак за приятелство. И че той значи винаги е добре дошъл в тази къща, когато и да се случи да мине! Германецът пък покани Боне и семейството му в Германия, разбира се, с Тодор и преводача.
А отвън заваля сняг.
Големи, тържествени и бавни — като че никога нямаше да изчезват, — белите снежни парцали започнаха да покриват шопското село. И къщата на съседа, и пътеката слама до кочината на Боне, и стъпките, и кървавите следи.
И даже самото шосе Лондон-Калкута.
© 1987 Дончо Цончев
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Дончо Цончев. Протоколи и измислици
Народна младеж, София, 1987
Редактор: Благовеста Касабова
Художник: Димитър Трендафилов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15770]
Последна редакция: 2010-04-03 11:30:00