Дончо Цончев - Произшествие на шосето Лондон-Калкута

Обвита в ужас и миризма на ракия, красивата руса германка тихо изписка. Тодор дотича и се опита да издърпа ножа от Боне.

— Назад! — извика онзи и тълпата отново се събра около него.

В това време до новата къща спря колата на съседа и той излезе от нея в ловния си екип.

— Какво става тука? — попита той, като дойде до прасето. — Какво има бе, Боне?

— Сега че видиш какво има и какво нема! — заяви Боне високо. — Нихната мама германска!

Съседът разбра цялата работа за секунди, наведе се към германката и я попита нещо на немски. Тя бързо отговори и изведнъж щеше да се разплаче.

— Боне, стой, чакай! — каза съседът. — Онзи го няма. Той е избягал веднага.

— Мо̀ре че го найдем, па ако треба…

Боне размахваше ножа, ограден плътно от тълпата.

— Абе къде ще го найдеш, като човекът с друга кола се е върнал до София? — викна високо и съседът. — Отишъл е до милицията, да вика КАТ и да ти донесе обезщетението. Ето, жената ми казва сега. Ще ти плати човекът пет такива прасета, разбра ли? С валута ще ги плати!

— Че му пикам аз на валутата и на петдесет други прасета — каза Боне.

Тодор се бе сетил за чайника — измуши се в обръча на тълпата и го подаде на Боне.

— Боне, спокойно бе, комши — каза той кротко. — Германецо хем стоката ти ошета, хем че си плати за гяволуко. Дрънни му една от чайнико и това е. Те ти, гаранцията е тука.

Тодор отпи сам и метна белтък към германката.

— Аз не сам му казал моята стока да шета! — заяви Боне високо.

— Абе и он не е казал нищо — въздъхна Тодор, като гледаше все към германката, — па човек може и негова стока да ошета. Не е ли така?

Тълпата се изсмя силно. Едно „иху“ се изви над смеха, след него писнаха гайди и кларнета. Голямото сватбено шествие идваше по средата на пътя Лондон-Калкута и поради туй всемогъщите ламаринени змейове пак трябваше да почакат.

— Прибери тоя нож, Боне — каза съседът от новата къща. — Че и жена ти, и децата ти идат.

Боне изръмжа и се загледа към друсащата се сватбена шарения. Видя своята Ката окичена, видя и двете си щерки. Червени досущ като ябълки — скачат ли, скачат в хорото. Той плю и потърси място на ножа.

— Дай го на мен — каза съседът. — И ми разреши да поканим жената. Няма да я държим тук да замръзне.

— Коя жена? — попита Боне и се олюля.

— Германката, коя — каза съседът. — Тъй ли ще я държим, докато онзи се върне с парите? Тя пък какво е виновна, жената?

— Ти знаеш, комши — заяви Боне, — моят дом винаги е отворен за хора! Разбра ли?

— Моля ти се — каза съседът, като взе ножа от ръцете му и го подаде на Тодора. — Аз ли не знам твоя дом, дето без тебе… Айде сега да не говорим. Дай да поканим германката вътре.

Боне искаше да обясни още нещо, но думкащата наоколо, скачаща и пищяща лавина сватбари погълна неговите думи, както и групата от инцидента с прасето. Всичко това продължи силно надолу, а Боне, съседът му и Тодор останаха сами да решават въпроса. Разбира се, като не се брои хубавата германка и един непознат мъж по риза, който излизаше мокър от баба Надежда.

— Оно че се сдърви — каза Тодор и с крак бутна трупа на прасето. — Давайте работата да вършим.

Четиримата мъже замъкнаха прасето пред кочината на Боне и го опънаха на цимента. Боне запали сламата и се зае да го пърли. Германката не искаше да се топли в новата кухня, а да стои тука и да гледа. Боне изведнъж зяпна срещу непознатия мъж и попита:

— Те тоя па кой е?

— Един мой приятел — бързо каза съседът. — Французин. Сега бяхме на лов с него, не ни ли видя, като слизахме от колата?

— Мо̀ре он на германецо мяза…

— Французин е човекът, нали ти казах.

— Е, оти у снего оди по риза?

— Свикнал е — каза съседът. — Той е живял дълго на Север. Бил е на лов при ескимосите.

— Франзуци, германци, скимоси… — завъртя Боне ръката си. — Пойде си прасето и това е!

— Пойде, та найде — каза Тодор, като поддържаше огъня и стържеше кожата с ножа. — Те сега всичко си е на место!

Боне отиде да грее ракия, съседът запали цигара. Германката клекна още по-близо до Тодор, да гледа. Той с жестове и с ножа все нещо й обясняваше по анатомия. Когато кожата се пукна при слабините, отряза парченце, та й го подаде. Тя го изяде без никакви церемонии и каза едно: „Ммммм!“ Германецът — макар и засега във вид на французин — каза, че всъщност наистина не било никак студено по риза.

Двайсетина минути по-късно той се чукаше усилено с Боне и му обясняваше — естествено, през превода на съседа — какъв незаличим спомен щял да му остане.