Дончо Цончев - Произшествие на шосето Лондон-Калкута

Прасето го нямаше. Дирите му вървяха навън, към шосето.

А на шосето Лондон-Калкута бе спряла кола. Пред нея, на няколко метра, лежеше прасето.

От всички врати излизаха хора и бързо се струпваха около мястото на инцидента. Излезе и шофьорът на тази кола — в едно шарено палто. Той изтича напред, наведе се над прасето на Боне и го пипна. Изправи се, обърна се и каза нещо на немски.

Жената, която седеше в колата, бързо поклати глава и стисна лицето си с длани.

— Ей, бако! — извика някой от хората край прасето. — Така ли се кара посред село бе?

— Ами ако беше дете? — обади се друг.

Шофьорът въртеше ръце, свиваше рамене и нещо повтаряше: „Цален“.

— Цален-малек, ти глей, като дотърчи сега Боне — поклати глава Спиро, наведен от самосвала.

— Човеко че се опрай бе — каза друг от тълпата. — Он таков мерцедес кара, та…

— Па Боне днес сакаше да го коли, он даже услуга му е направил.

Тодор вече бе над прасето. Хвана го за ухото и му обърна главата. Пусна я и каза усмихнат:

— Па ние докато се наканим, германецо я ошета, а Боне?

Боне задъхан разбута тълпата, коленичи си до прасето и го погали по меката зурла. Докато всички в това време се умълчаха, той си спомни как и кога беше го купил. Как го донесе в чувала, пусна го и извика Ката и децата, да му се радват. Цяла торба цимент беше откраднал за него. Три пъти от Искъра вади баластра — конят едва измъкваше каруцата от водата. И му направи циментова плоча, та да е чисто. И му сади царевица, и я ора, и я мели… И от един плъх до двеста кила го докара, та днес, когато беше измил плочата, донесъл сламата — сламки и в момента висяха по дрехите му и по каскета…

Боне стана, погледна германеца и се запъти към къщи.

— Бре беля — каза някой.

Германецът с жестове обясни, че ще плати всичко и че сега трябва да отместят трупа на прасето, за да не спират движението. Тодор разбра и се хвана да му помогне.

Окуражавани и съветвани от тълпата, двамата извлякоха тежкия труп на тротоара — пред самата врата на баба Надежда. Германецът след туй разпери ръце — оцапани с кръв — и се огледа.

— Влез се измий — каза му баба Надежда. — Влез, влез! Ето чешмата на двора.

— О, данке — каза той и я последва.

Тодор си обърса ръцете със сняг. Чуха се клаксони. Спиро пое със самосвала. Пътят се отвори и движението Лондон-Калкута бе възстановено. Хората се отдръпнаха — остана само злополучният мерцедес и германката вътре.

Тя беше хубава, тази германка. Лапна цигара, но се отказа да пали и я остави. Гледаше към германеца в двора на баба Надежда. А там — до асмата — имаше някакъв мъж, който през цялото време не мръдна. Очите на хубавата германка се плашеха от него. Тя ги отместваше, но те като че ли сами и нарочно се връщаха върху него. „Ужасно, ужасно“ — повтаряше мълком красивата дама и се молеше всичко да свърши по-бързо.

В това време Боне взе ножа от прозореца и го премести на масата. Сложи ръката си върху топлия чайник и се загледа в меката линия на балкана, срещу която бе минал животът му. Дигна чайника и с риск да се опари лапна чучурката. Пи дълго. Ракията го гореше надолу — ще речеш, чак до петите. Не мислеше с думи. Ослушваше се какво ще прошепне кръвта му. Като остави чайника — изхълца. После пи още веднъж и по същия начин. „Ах, твойта мамица!“ — каза тогава кръвта му, той грабна ножа от масата и се запъти навън.

Германецът вече беше се измил хубаво у баба Надежда, но откри кал и кръв по крачолите на панталона си. Каза й нещо усмихнат, свали шареното сако от гърба си и се огледа. Забеляза плашилото до асмата (което ужасяваше неговата дама в колата) и върху него наметна сакото.

— Шьон гут! — каза той за плашилото.

— Ами иначе косовете ми изяждат гроздето — обясни баба Надежда. — Знаеш ли какви орляци фъркат? Та дечурлигата го правиа, да ги прогонва.

Германецът сложи и шапката си върху плашилото — то съвсем заприлича на него. След това се зае с чистенето на панталона.

Хубавата германка от колата беше видяла всичко това, най-сетне въздъхна и си запали цигарата. Тя даже се усмихна срещу плашилото, но в същия миг зърна и Боне, който идваше с ножа.

— Че го колиш ли, Боне? — попита Тодор, като си мислеше за прасето.

— Не! — продрано каза той. — Че му простим!

Тодор сви рамене, но когато видя, че Боне прескача трупа на прасето и се запътва към мерцедеса, извика:

— Ей, Боне!

Шопът не чуваше, устремен страшен към мерцедеса.

— Он дека е, он?! — заканително изрева Боне, като навря каскета си през смъкнатото стъкло вътре в колата. — Тая не ми треба на мене!