Йо Цибел - Градът на прокълнатите

Помоли Зорбан да му даде копие. С меч не можеше да си служи, а и не беше се научил да стреля с лък. С копието поне щеше да държи нападателя по-далеч от себе си, без да хаби напразно ценните си патрони.

С тежкото повече от четири килограма дълго оръжие на рамо тръгна по протежение на горската просека в посока югоизток. Или на изток, ако трябваше да вярва на компаса си. Броят на скритите под гъсталаците останки от коли се увеличаваше колкото повече се приближаваше към града. Накрая бяха цели колони в почти непрекъснатия трънак. Мат вървеше между останките от автомобилите като в бразда между безкрайни гробници. „Задръстване отпреди столетия“ — нашепваше нещо в главата му.

Завоюваният от природата аутобан минаваше югозападно покрай града. Мат се огледа за следи от някаква железопътна линия. Според картата тя трябваше да води директно към центъра на града.

Откри обрасъл с мъх остатък от стена в края на шосето. Руините от междинни подпори на мост. Оттам водеше насип към гората. Железопътно трасе, предположи Мат. През голите къпинови храсти и кафеникавата миналогодишна папрат си проби път нагоре по насипа. С копието разчопли земята. Натъкна се на релса, а още по-дълбоко под мъха и старата шума — на малко чакъл, и тръгна по леко издигнатото трасе.

През миналата нощ почти не беше спал. Въртележката в главата му не преставаше да се върти. Беше станал, та по-настрана от спящата орда да походи натам-насам по края на покрива на аерогарата. Там срещна Аруула. На колене и с приведена до бедрата горна част на тялото. Била подслушвала, казва. И… в града имало гладни духове. Студени и свирепи духове. И Балоор бил наблизо.

Най-после Мат разбра защо тя разбираше и използваше понятия от неговия език, без някога да ги е чувала от него и защо можеше да прави такива слисващи преводачески услуги. Аруула имаше телепатична дарба. Тази удивителна жена можеше да вижда образите, които неговият мозък създаваше!

В продължение на час или повече Мат вървя на югоизток. Показа се малка речна долина. Подобно на подставка за цветя, покрита с бръшлян и имел, над реката минаваше висящ мост. Релсите висяха отчасти във водата, също покрити с растителност. Мат забалансира по единия от двата стоманени трегера, като се захващаше здраво за гъсталака.

След моста гората постепенно оредя. Железопътното трасе стана по-широко, свързваше се с други насипи, по които Мат също откри релси. Тогава последва голяма просека с малко дървета и много голи храсти. Мат откри обрасли с трева сгради, отделни вагони и цели влакове, покрити с мъхове и пълзящи растения. Стара сточна гара, отсъди Мат. Спря и заразглежда призрачно струпаните руини от халета, сигнални стълбове и останки от влакове.

„Колко ли време е минало от последното ви пътуване?“ Вездесъщият гъсталак беше достатъчен отговор. Отговор, от който на Мат му се замайваше главата.

След сточната гара руините се увеличаваха. Отдясно и отляво на железопътното трасе се простираха дълги комплекси от халета. Мат видя изпочупени прозорци и срутени външни стени. Издигаха се стройни кули, отчасти срутени, причудливи образувания, които напомняха за свръхгигантски тромпети, комини, вентилационни шахти, огромни кълбовидни цистерни за газ. Вероятно някакъв химически завод. Всичко вплетено в храсти, трънаци и мъх. Мат беше стигнал до индустриалния район на Болоня.

Напусна железопътното трасе и стъпи на нещо, което някога е било улица. На много места асфалтът беше разпукан. Навсякъде разпаднали се останки от автомобили. Ръждиви образувания без гуми и отчасти — без врати, калници и капак на двигателя. Понякога в храстите лежаха само оси и карданни валове, понякога — само покрит с мъх блок на двигател.

Дробовете на Мат като че се превърнаха в камък, докато вървеше надолу по улицата. Нещо твърдо, тежко разпъваше гърдите му. Не мислеше нищо, не чувстваше нищо — само гледаше. И се опитваше да проумее.

Индустриалният район се простираше на четири-пет километра. След един час Мат съгледа пред себе си висок около четирийсет метра циментов силоз, на чийто връх беше кацнало тъмно, трънливо образувание, подобно на щъркелово гнездо. В него седеше животно, което не можеше да е по-малко от самия Мат. Птица? Той не изпускаше от очи животното, докато продължаваше да върви, но то, изглежда, не проявяваше интерес към него.

Постепенно потъналият в дива растителност индустриален комплекс премина в жилищен район. Някогашен жилищен район. Руини се издигаха отдясно и отляво на Мат, някои на четири-пет, други — до дванайсет етажа. Всичките покрити с клонки на бръшлян и лози.