Джовани Бокачо - Декамерон

Джакомино имал една стара слугиня и един слуга, на име Кривело, който бил и добродушен, и голям веселяк; Джаноле успял да се сприятели с него, след време му разказал най-откровено за своята любов към девойката и го помолил да му помогне, обещавайки му, че ще го възнагради богато, ако изпълни молбата му. Кривело отвърнал: „Виж какво, единственото, което бих могъл да сторя за тебе, е да те заведа при нея някоя вечер, когато Джакомино излезе от къщи да вечеря другаде, защото, и да река да й кажа добра дума за теб, тя хич няма и да ме изслуша. Ако си съгласен, обещавам ти — ще го направя, пък ти после постъпи както намериш за добре.“ Джаноле отвърнал, че това е предостатъчно и решил да направят така. Мингино от своя страна влязъл под кожата на слугинята и така я придумал, че жената на няколко пъти говорила на девойката за него и за малко не я накарала да го обикне и тя; а освен това обещала на Мингино да го заведе при нея някоя вечер, когато Джакомино отсъствувал от къщи.

Не щеш ли, скоро след тия преговори Кривело така наредил работите, че Джакомино бил поканен на вечеря от някакъв свой приятел; Кривело уведомил Джаноле и се уговорили с него, че щом Джакомино излезе от къщи, той ще му даде знак да дойде, а вратата щяла да бъде отворена. От своя страна слугинята, която не знаела нищо за тая работа, съобщила на Мингино, че Джакомино няма да вечеря у дома си, затова той трябва да се навърта около къщата, а като стане време, тя ще му даде знак и ще го въведе при момичето. Щом мръкнало, двамата влюбени (без единият да знае нещо за намеренията на своя съперник, но изпълнени с подозрение един към друг) потеглили, съпроводени от по неколцина въоръжени верни приятели, за да завладеят плячката; Мингино и неговите хора отседнали в дома на техен приятел, недалеч от дома на Джакомино, а Джаноле се притаил наблизо. След като Джакомино излязъл, Кривело и слугинята почнали да се надлъгват и всеки гледал да изгони другия от къщата. Кривело току подвиквал на слугинята: „Хайде, няма ли да си лягаш? Какво само се мотаеш из къщи?“ А слугинята възразявала: „Л ти какво правиш? Защо не отидеш при господаря? Какво чакаш, нали вече вечеря?“ Ала нито той успял да я накара да се махне от къщи, нито тя — него.

Като видял, че е настъпил уговореният с Джаноле час, Кривело си рекъл: „Какво толкова ще му мисля и ще се плаша от тая? Ха се е разпискала, ха си е получила заслуженото.“ Поставил уговорения знак и отишъл да отвори вратата; Джаноле само това чакал, тозчас пристигнал, промъкнал се с двамина свои другари, заварили девойката в салона, грабнали я и понечили да я отвлекат. Девойката почнала да се дърпа, развикала се, писнала и слугинята; щом чул писъците и виковете, Мингино веднага хукнал натам със своите хора; пристигнали тъкмо когато ония, дето влачели момичето, били вече на вратата. Тогава те измъкнали шпагите си и се развикали: „Смърт вам, предатели! Няма да я бъде тая работа. Какво е това насилие?“ После се развъртели и започнали да секат наляво и надясно. Тая олелия разтревожила и съседите, които наизлезли с факли и оръжие, възмутени от станалото, и се притекли на помощ на Мингино; благодарение на тяхната помощ след остра, продължителна схватка Мингино успял да измъкне девойката от ръцете на Джаноле и да я вкара обратно в дома на Джакомино. После продължили да се бият, но в това време дотичали и стражите на управителя на града, изловили мнозина от биещите се — между тях били и Мингино, Джаноле и Кривело — и ги повели към затвора.

Джакомино се прибрал у дома си, когато всичко било вече утихнало, но щом узнал за станалото, много се разтревожил; после разпитал най-подробно как стои работата и като разбрал, че девойката не била виновна в нищо, се поуспокоил; а за да предотврати подобни опити за в бъдеще, намислил да я омъжи колкото се може по-скоро. На следната утрин, щом близките и роднините и на едната, и на другата страна научили за станалото, знаейки какво голямо зло може да сполети и двамината младежи, дето били в затвора (в същото време и Джакомино от своя страна възнамерявал да направи необходимите за това постъпки), отишли при Джакомино и го замолили най-приятелски да постъпи не толкова според обидата, нанесена му от лекомислието на двамата млади хора, колкото според обичта и благоразположението, които предполагали, че изпитвал към тях самите, дето са дошли да го молят: при това те заявили и от свое име, и от името на младежите, че са готови да му дадат такова удовлетворение, каквото той пожелае. Джакомино, който бил врял и кипял в житейските работи, а освен това имал и блага душа, отвърнал: „Синьори, дори и да не живеех тук, а в родния си град, пак не бих могъл да постъпя иначе (не само в тоя случай, а при каквито и да било обстоятелства), освен да сторя каквото е вам угодно — толкова близки ви чувствувам всички; да изпълня вашата молба, ме задължава и обстоятелството, че с тая работа вие сами се оскърбихте, защото девойката не е нито от Кремона, нито от Павия, както може би мнозина мислят, ами е от Фаенца, въпреки че ни аз, ни оня, който ми я повери преди смъртта си, не успяхме да узнаем кои са нейните родители. Поради това, що се отнася до вашата молба, ще направя всичко, каквото вие пожелаете.“