Джовани Бокачо - Декамерон

На следния ден (това се случило към края на май) девойката почнала да се оплаква на майка си, че предната нощ не могла да спи поради голямата горещина. Майка й се учудила: „Каква ти горещина бе, дъще? Времето не е никак горещо.“ Катерина възразила: „Майко, вие би трябвало да добавите «според мен» и тогава казаното от вас може би щеше да отговаря на истината; но не трябва да забравяте, че младите момичета са с много по-гореща кръв, отколкото старите жени.“ Тогава жената рекла: „Права си, дъще моя, но аз не мога да правя така, че времето да става по-топло или по-студено, както може би желаеш; човек трябва да приема и понася времето такова, каквото е; тази нощ може би ще бъде по-хладно и ще успееш да се наспиш.“

Катерина възразила: „Де тоя господ! Но кога е било нощите да стават по-прохладни, колкото повече се приближава лятото?“ Тогава майка й я запитала: „Добре де, какво искаш да направим?“ Катерина веднага отвърнала: „Стига вие двамата с баща ми да нямате нищо против, аз бих си поставила един малък креват на балкона, дето е до стаята на баща ми и гледа към градината; там хем ще ми бъде прохладно, хем ще слушам песента на славея и ще спя много по-добре, отколкото във вашата стая.“ Майката казала: „Не се тревожи, дъще, ще поговоря с баща ти, пък каквото той отсъди.“ Когато жена му предала желанието на неговата дъщеря, месер Лицио ди Валбона, бидейки вече стар и може би поради тая причина — и доста упорит, се сопнал: „Какъв е тоя славеи, дето тя иска да й пее, та да може да заспи? Аз ще я накарам да заспи под песента на щурците!“ След като узнала какво казал баща й, Катерина се ядосала, поради което (а не от горещината) не спала цяла мощ, не дала и на майка си да спи, оплаквайки се непрекъснато уж от голямата горещина.

На сутринта майката отишла при месер Лицио и му рекла: „Месер, вие не обичате нашата дъщеря; какво ще ви стане, ако й разрешите да спи на балкона? Цяла нощ не е мигнала, цяла нощ се е мятала; защо се чудите, че й се искало да слуша как пее славеят? Та нали е още малка? А младите обичат всичко, което е като тях.“ При тия нейни думи месер Лицио рекъл: „Добре, пригответе й там някакво легло, окачете около него една завеса и нека си спи и слуша славея колкото си ще.“

Щом узнала това, девойката побързала да нареди да й поставят легло на балкона и тъй като се канела да легне там още същата вечер, почакала да мине Ричардо и както се били уговорили, дала му знак, от който той разбрал много добре какво следвало да направи. А месер Лицио, като чул, че дъщеря му си легнала, затворил вратата на стаята към балкона и заспал. Ричардо почакал да се приберат и да си легнат и щом всичко утихнало, опрял една стълба о стената, покатерил се, после се хванал за издатините на някаква друга стена и макар и с голяма мъка и опасност да не падне, успял да се добере до балкона, където девойката го приела, без да вдига шум, но с най-голяма радост; двамата се нацелували до насита, после си легнали и се наслаждавали един на друг почти цяла нощ, като карали славея често да пее. И тъй като нощите били кратки, а удоволствието — голямо, те не усетили приближаването на деня и както се били сгорещили от времето и от забавната игра, заспали голи-голенички; Катерина била прегърнала с дясната си ръка Ричардо, а с лявата го била хванала за оная работа, която вие особено много се срамувате да споменавате в мъжко общество.

Двамата спели дълбоко, а щом съмнало, месер Лицио станал, спомнил си, че дъщеря му излязла да спи на балкона, отворил тихичко вратата и си рекъл: „Я да видя аз как славеят е приспал Катерина.“ Тръгнал на пръсти, повдигнал завесата около леглото и видял и двамата, които продължавали да спят голи, както вече споменахме; като се уверил, че това наистина е Ричардо, месер Лицио се измъкнал тихичко и побързал да отиде в стаята на жена си, събудил я и казал: „Ставай, жено, ела да видиш дъщеря си, толкова обича славея, че го е хванала и не го пуска от ръката си.“ Жената се зачудила: „Как е възможно такова нещо?“ Месер Лицио отвърнал: „Ако побързаш, ще видиш.“ Жената се облякла набързо и тръгнала след месер Лицио; а като стигнали до леглото и повдигнали завесата, мадона Джакомина могла да се увери със собствените си очи, че дъщеря й наистина е хванала и държи здраво славея, чиито песни толкова много желаела да чуе. Жената се почувствувала ужасно обидена от Ричардо, задето така я измамил, наканила се да викне, та да му даде да се разбере, но месер Лицио й казал: „Слушай, жено, ако държиш на моята обич, да не си посмяла дума да кажеш; бъди сигурна, че щом Катерина го е хванала, Ричардо ще си остане при нея. Той е момък от богат и знатен род, сродим ли се с него — само полза ще имаме; и ако желае да се измъкне оттук здрав и читав, ще трябва първо да се сгоди за нея; ще излезе, че вместо в чуждата е вкарал славея в собствената си клетка.“ Като видяла, че съпругът й не се разтревожил ни най-малко от станалото, жената се поуспокоила, после си казала, че дъщеря й е прекарала приятно нощта — хем е успяла да си почине като хората, хем да хване славея, и затуй млъкнала.